Д-р Емилова: "Не е важно колко години ще сме на този свят.

Важното е да имаме живот в годините си, а не години в живота си.
Важното е докато сме живи, независимо колко ще живеем,
да сме здрави, да сме с ума си, както казват старите хора."

КЛИНИКА "Д-Р ЕМИЛОВА"
верният път към здравето
  • От 1 юли до 31 август 2017 Клиника д-р Емилова ще работи в Хотел Боровец Хилс.
  • Тъй като броят на местата през летния сезон е ограничен, моля побързайте с резервациите на тел. 0888 951 288

Гладът е най-древното лечебно средство, което инстинктивно се задейства, когато едно живо същество е болно. То временно спира да яде, а понякога и да пие, скрива се някъде и след време излиза оздравяло. Човекът, забелязвайки това поведение у животните го прилага успешно върху себе си до ден днешен. Методът се нарича лечебно гладуване, гладолечение, дозирано гладуване, разтоварителен режим, а днес някои специалисти употребяват по-точния термин разтоварително-диетична терапия.

Следите от прилагането на пълното гладуване с лечебна цел се губят в дълбините на хилядолетията. Най-старите данни датират от времето на Древен Египет. Методът се споменава многократно в съчиненията на древни учени от Вавилон, Юдея, Индия, Персия, Китай, Тибет, Гърция и Рим. В главното ръководство по лечебна наука на Тибет - Чжуд-Ши (от IV в. пр. Хр.), една цяла глава е посветена на "лечението с хранене и лечението с гладуване". Има множество съхранени свидетелства, че Питагор, Сократ и Платон са съблюдавали продължителни пости само на вода. За да отключат в пълна степен умствените си способности, учениците на Питагор също били длъжни да прогладуват 40 дни. Сред първите пропагандатори на лечебното гладуване се открояват „бащите“ на съвременната медицина – Авицена и Хипократ, който е казал: „Ако тялото не е пречистено, колкото повече го храним, толкова повече му вредим“. Знаменитите лечители от древността Асклепиад, Плутарх, Аулюс и Корнелий също успешно лекували с дозирано гладуване. Повечето религии препоръчват периодичните пости преди всичко с цел духовно пречистване, но като физиологично въздействие те се доближават до лечебния глад. Общоизвестни са преданията, според които Буда и Иисус Христос са провеждали дълги пости. В онези времена продължителните въздържания от храна са били задължителни за свещениците, a за вярващото население - по-кратките пости.

В средните векове и по-късно лечебното гладуване широко се е практикувало в Германия, Англия, Франция и Швейцария. В Русия първите съобщения за лечебния ефект на глада са от средата на 18-ти век. Тогава Вениаминов (1769 г.) го препоръчва при хронични заболявания на храносмилателната система. През 1822 г. Професор Л. Струве се изявява като активен пропагандист на гладолечението. Един от първите лекари в САЩ, поддръжник на лечебното гладуване е Айзък Дженингс (1788-1874). Той отхвърля употребата на лекарства за отделните болести, като вместо това разработва терапевтична програма, която включва периодично гладуване, растителна диета, чиста вода, въздух, слънце, двигателни упражнения и почивка. Тази система става известна като Натурална хигиена и се практикува и до днес, а докторите, които я следват обикновено се специализират и в ръководене на разтоварително-диетични програми. Гладолечението често се свързва с имената на американския диетолог Пол Брег (1895-1976), който се слави с хиляди излекувани и нито един отрицателен резултат. Неговите монографии се преиздават в милионни тиражи по цял свят. Но може би най-известният модерен пропагандатор и изследовател на лечебното гладуване е Хърбърт Шелтън (1895-1985), почетен доктор по медицина, хиропрактор и натуропат. В края на 20-те години на миналия век той доразвива принципите на строгото гладуване на вода с лечебна цел. През 1928 г. Шелтън основава свое собствено Училище за здраве, а през 1948 г. помага за основаването на Американското Общество по Натурална Хигиена, с цел холистичният терапевтичен подход и гладолечението да бъдат пропагандирани широко сред хората. През 1978 г. той създава професионално сдружение, известно днес като Международна Асоциация на Лекарите Хигиенисти (IAHP). Тази организация се занимава с публикуване на проучвания върху лечението с глад и издаване на дипломи в областите медицина, остеопатия, хиропрактика и натуропатия. Хърбърт Шелтън е автор на множество трудове като „Здраве за милиони“ и „Гладуването може да спаси живота ви“, които са преведени на много езици. В неговото Училище за здраве са провели лечебно гладуване повече от 30 хиляди души с прекрасни резултати.

През 20-ти век лечебното гладуване се разпространява широко вследствие на възникването в медицината на движение, отделящо особено внимание на природните терапевтични методи. Още края на 19-ти и началото на 20-ти век в Русия професор В. Пашутин, заедно със своите ученици прави серия от експерименти с животни, с което поставя основите на съвременното разбиране за физиологичната основа на метода. В 60-те и 70-те години неколцина руски учени, в това число К. Бутейко дават своя решаващ принос в изясняване биохимичните процеси на клетките, поставени в условия на глад. Други провеждали и дали научна обосновка на лечебното гладуване са А. Норбеков, Г. Войтович и Юрий Николаев (1905-1998), известен с книгата си „Гладуване за здраве“ (1973 г.). Той създава школа за обучение на специалисти по разтоварително-диетична терапия и има много последователи и ученици. Редица лекари успешно прилагат на практика метода само след като са прочели неговата книга. Лечебното гладуване е научно изследвано не само в Русия, а и в Германия, САЩ, Франция, Австралия, а също и у нас. Световна известност получиха и изданията на немския учен Ото Бухингер (1878-1966), чиито клиники функционират и до днес.

Приносът на България е преди всичко в успешното „омекотяване“ на класическия строг терапевтичен глад. Още през 30-те години на 20-ти век във Варна д-р Кирил Йорданов е прилагал гроздолечение в санаториална обстановка. Великият народен лечител Петър Димков (1886-1981) отделя особено внимание на гладолечението като описва подробно ефекта му при редица заболявания. Той препоръчва до 14 дневни курсове на вода с ежедневни клизми. По късно известната българска природолечителка, наполовина рускиня, Лидия Ковачева (1914-2002) по метода на Юрий Николаев успешно преборва туберкулозата, а на 80 годишна възраст само с глад се възстановява напълно от счупване на шийка на бедрената кост. Водена от гениалната си прозорливост, Лидия Ковачева решава да добави към общоприетата гладолечебна схема пресни сезонни плодове и билков чай с мед. Така се ражда днешното плодолечение, съчетало мощния оздравителен ефект на пълния глад с поносимостта и универсалната приложимост на умерените пости. През 1992 г излиза първата книга на Лидия Ковачева "Целебният глад", а втората, "Гладът - приятел и лекарство", претърпява няколко издания.

emi18Любопитен и същевременно закономерен е фактът, че повечето от великите имена в гладолечението са изпробвали системата успешно върху себе си. Мнозина от тях от тежко болни, обречени от официалната медицина хора са успели да се превърнат в здрави и енергични дълголетници. Така например Пол Брег умира на 81 г. в перфектно здраве от злополука. Дженингс доживява 86 г., Шелтън - 90 г., Юрий Николев - 93 г., Ото Бухингер - 88 г., Лидия Ковачева - 88 г., Петър Димков - 95 г.

През 1992 г. д-р Людмила Емилова прилага системата върху себе си и впечатлена от въздействието й, решава да основе Клиника за лечение с плодове. Опитът й в тази област показва, че гладуването на плодове има същия лечебен ефект като това на вода, но е много по-лесно поносимо за пациентите. Д-р Емилова издига плодолечението на още по-високо ниво, съчетавайки го с прецизни изследвания с най-съвременната медицинска апаратура. Това позволява без риск по тази система да се лекуват тежки заболявания, което доскоро се смяташе за невъзможно. През 2007 година д-р Емилова е удостоена с орден "Михаил Ломоносов" за заслуги и личен принос в развитието на дружеските отношения между народите на Русия и България и за високи постижения в опазването на човешкото здраве.


Emi14

Facebook