Д-р Емилова: "Не е важно колко години ще сме на този свят.

Важното е да имаме живот в годините си, а не години в живота си.
Важното е докато сме живи, независимо колко ще живеем,
да сме здрави, да сме с ума си, както казват старите хора."

КЛИНИКА "Д-Р ЕМИЛОВА"
верният път към здравето

От 1 юли до 31 август 2019 г. Клиника "Д-р Емилова" предлага услугите си в х-л "Боровец Хилс".

За информация и резервации се обаждайте на тел. 0888 951 288.

През летния сезон клиниката не приема тежко болни пациенти, нуждаещи се от интензивни грижи, както и такива на инсулиново лечение!

в-к Телеграф

Българският филмов режисьор № 1 на 20-и век Рангел Вълчанов почина броени дни преди да отпразнува 85-годшиния си юбилей. След него обаче продължава да живее неговото творчество – култовите му филми „Лачените обувки на незнайния войн“, „Инспекторът и нощта“, „Вълчицата“, „Езоп“, „Бягство в Ропотамо“, „А сега накъде“, „Закъде пътувате“, „Немирната птица любов“, „На малкия остров“, „Слънцето и сянката“ и много други. Малцина обаче знаят, че той е заснел цели 11 документални филма за прочутата лечителка д-р Людмила Емилова. Именно нея помолихме да разкаже спомените си за Рангел Вълчанов.

„Често мисля за Рангел и се случва да се питам дали е добре, точно както го правех и докато беше на белия свят. Сигурно нещо от магическата „рангелиада“ си остава между нас и ще е тук завинаги. В първите дни след смъртта му, купувах всички вестници и сълзите ми попиваха в страниците, но имаше и поводи за усмивки, защото разбирах колко още е имало да науча за този невероятен човек.

Запознахме се през февруари 2002 г. Рангел идваше на плуване и процедури в почивната база на Министерския съвет в курорта Св. Константин, където беше и нашият център. В началото беше много скептичен към програмата за лечение с плодове и чай и нямаше никакво намерение да я приложи. Аз обаче бях сигурна, че може да му се помогне и го убеждавах разпалено да опита. Между многото му ангажименти и пътувания той се реши да го направи в края на април. И още на третия ден от краен недоверчивец Рангел се превърна в запален до въодушевление привърженик и пропагандатор.

Беше смаян, че може без задъхване да измине повече от 5 метра, а кашлицата и задухът, които го бяха мъчили с години, намаляваха бързо. Изумлението и възторгът му бяха толкова спонтанни, че едва ли и толкова велик режисьор като него, би могъл да ги създаде. Просто природата си вършеше работата, а Рангел беше стриктен и се радваше на резултатите. Направи програмата за 20 дни с 10 дни захранване, през които се налагаше да пътува, но успяваше да спази всичко. Почувства се здрав, уверен и пълен с енергия.

И без да се щади, по свой – Рангеловски начин, започна да я раздава щедро. Споделяше с колеги, приятели и роднини какво се е случило с него и настояваше и те да опитат. Чувахме се често и като разбереше, че отивам в София, ми правеше импровизирана програма, за да се видя с хора, на които държи и да им разкажа за метода. Случвало се е да идват по 4-5-6 души в някое кафене и Рангел да изчаква да чуе какво ще препоръчам, какво изследване ще е необходимо или някоя друга подробност, за да е сигурен, че човекът ще се заеме със здравето си. Колко убедителен е бил, разбрах, когато ме заведе в дома на Йордан Радичков. „Какво сте направили с Рангел, докторке, преди ако клекнеше, не можеше да стане без чужда помощ, а сега кляка по 30 пъти, без да се задъха и не може да се нахвали и нарадва на силата си“, питаше великият ни автор.

Явно и други бяха видели преображението на режисьора и се отприщи една вълна на интерес, която не бяхме предвиждали. Рангел ме срещна със Стефан Данаилов в приемната му в бившия партиен дом и той също направи програмата с отличен ефект. През юли 2002 г., когато центърът ни работеше в Пампорово, Николай Ишков доведе семейството си, защото Рангел им казал, че детето им е по-пълничко и може да развие диабет. Беше вече слушал моите лекции и попиваше всичко по някакъв свой начин. Ако казвах грешна дума или фраза, ми посочваше как да се поправя и ми обясняваше защо се казва така, а не иначе. С такива простички жестове се отнасяше и към моя екип и никога не се правеше на велик и най-компетентен. Беше завладяващо весел и постоянно обграден от моите пациенти и неуморен в танците, когато правехме дискотеки.

Рангел несъмнено имаше своя принос да постигаме европейски стандарт в работата на центъра със съветите, които даваше и привличането за съмишленици на хора от сферите, с които той общуваше. Но това, което остава за бъдещето, са неговите филми за програмата. Правихме ги в продължение на 2 години, ходихме на водопад – заради лекцията ми за праната, събирахме късчета от моя опит през годините, срещахме Рангел с пациенти с невероятни истории. Ако е имало как да се направи филм за 11-те филма на Рангел за моята работа, сигурно щеше да е нещо невероятно интересно. За основната си творба – „Изстрели в храма на удоволствието“ той ми предложи 30 заглавия. Работеше с любов и убеждение, че истините трябва да се показват, въпреки притесненията ми да не вбесим „системата“. Насърчаваше ме да споделям опита си, за да стигне до мислещи и интелигентни хора и да не им се натрапва, че са зависими само от заблуждаващи правила.“

Д-р Емилова


Emi11

Facebook