Д-р Емилова: "Не е важно колко години ще сме на този свят.

Важното е да имаме живот в годините си, а не години в живота си.
Важното е докато сме живи, независимо колко ще живеем,
да сме здрави, да сме с ума си, както казват старите хора."

КЛИНИКА "Д-Р ЕМИЛОВА"
верният път към здравето

Клиниката работи в х-л "Аква Азур" в курорта Св. Св. Константин и Елена.

 

За информация и резервации се обаждайте на тел. 0888 951 288.

 

От тук можете да закупите хранителни добавки, пробиотици и книги на здравословна тематика.

Аронията е любим плод на сърни и зайци, както и на много хора. Освен с невероятния си вкус, тя носи на организма и многобройни ползи. Поради стипчивият си вкус тя не става за директна консумация, но пък е идеална за всичко останало - сок, вино, сладко, ликьор и др. Аронията се нарежда сред най-силните антиоксиданти, дадени ни от природата. В нея се съдържа огромно количество биофлавоноиди и витамин Р в пъти повече от портокалите и ябълките. Има два вида арония - червена и черна. Докато червената е по-сладка, черната е леко стипчива. И двата вида обаче съдържат значително количество полезни за здравето хранителни съставки. Ползите от аронията са известни на хората от години, което обяснява и нестихващата и популярност. Като цяло може да се каже, че тя е богата на всякакви витамини и най-вече - на не толкова популярния витамин Р. Той спомага укрепването на съединителната тъкан и предотвратява капилярните кръвоизливи. Често използван е при възстановявания след инфаркт, инсулт и други болести на сърдечносъдовата система. Пресният сок от арония е сред най-добрите средства срещу високо кръвно. Освен това той стимулира имунната система.

Плодът не само не е забранен, а се препоръчва на диабетици. Дава положителни резултати и при лечение на рак на черния дроб. В състава на аронията влизат още йод, калий, желязо, фосфор и магнезий. Приемът ѝ действа профилактично - предпазва от вирусни и бактериални инфекции, облекчава бронхити. Сокът от арония премахва главоболието, преумората, нервните напрежения и разстройства, както и стимулира регенерирането на мускулната и костна тъкан. Друго интересно свойство на аронията е антирадиационният ефект. Тя предпазва от компютърни лечения, мобилни телефони и изобщо всякакви радиационни лъчи. Или поне така твърдят учените. Аронията има още противоалергичен ефект. Тя е подходяща за малки деца, бременни и може да се включва във всякакви диети. Отразява се добре на растежа на децата. Аронията идва в Европа от Северна Америка. Тя представлява храст, достигащ до 2-2.5 м. Често се използва за озеленяване в градовете, тъй като е устойчива на замърсена атмосфера. Плодовете, които аронията дава, наподобяват тези на касиса. Те обаче са по-едри, по-тръпчиви, по-твърди и по-кисели. От тях се приготвя сок, който се отличава с вкусови и лечебни свойства. В него се откриват фруктоза и глюкоза, органични киселини, пектинови и дъбилни вещества и много витамин Р. Всъщност това е единствения плод в България с подобни високи нива на този витамин. В аронията има още йод, както и витамините С, К, В, B1, В2, В5, В9. Интересното е, че дори след преработка, плодовете запазват своите биологичноактивни вещества. Сокът от арония е изключително полезен. Антиоксидантите в него служат като средство за предотвратяване и намаляване на риска от стресови заболявания. Успешно се прилага при лечението на рак на дебелото черво, сърдечно-съдовите заболявания, хронични настинки, гастрит, язва и чернодробна некроза. Аронията подпомага обмяната на веществата. Тя активизира пропускливостта и еластичността на кръвоносните съдове, стимулира щитовидната жлеза, подобрява кръвообразуването и тонуса. Веществата, които се съдържат в кората и пък понижават кръвното налягане. Тъмно пурпурната, почти черна пигментация на аронията показва големия брой на фенолни фитохимикали, особено антоцианиди. Освен за тръпчивия вкус на аронията, тя са отговорни и за огромната сила на антиоксидантите, които се борят срещу процеса на окисляване в плода по време на фотосинтезата. Сокът от арония има антисептични свойства. Той е изключително мощно средство за борба с грипните състояния. Облекчава бронхите и се бори с бактериалната инфекция. Аронията влияе положително на растежа и развитието при децата. Има антирадиационен ефект. Помага при диабет, лъчеви увреждания, кожни болести, алергични състояния, ревматизъм, артрит, главоболие. Освен това аронията често се включва в диети и програми за прочистване на организма. От аронията освен сокове, могат да се приготвят още компоти, вина, сиропи, сладка, мармалади. Аронията не се препоръчва на хора с язва на стомаха и дванадесетопръстника, при гастрит, заради високата киселинност.

Дюлята, като всички плодове, е най-полезна, откъсната от дървото и съхранена правилно. Като късна реколта в градината, златната дюля продължава да зрее и след прибирането и може да се консумира през цялата зима. Носи лек, приятен аромат и много свежо настроение в ледените дни. Според вкусовите си качества дюлите са или със стипчив вкус, или по-сочни. За директна консумация препоръчвам втория вид, а от другите може да си приготвим смути, чай, пресен сок, да ги изпечем без захар и др. Към зелените листа на смутито вместо банан или ябълка е добре в зимния сезон да се прибави дюля. Тя е един от плодовете с най-високо съдържание на пектин, и разбира се, е по-добрият избор от приемане пектин на прах, защото цялата дюля е богата още на витамини - А, С и Е, минерали - калий, калций, магнезий, желязо, незаменими органични киселини, етерични масла и други открити и неоткрити от науката ценни съставки. И нещо много важно - пектинът извежда от организма ни тежките метали - живак и олово, и радиоактивните кобалт и стронций. Наличието на дъбилни вещества е причина дюлята да действа запичащо. За това я препоръчвам в менюто на пациенти със синдром на лесно дразнимото дебело черво. При тежък хроничен запек тя трябва да се избягва. Може да я включим отново след излекуването му чрез плодолечение и хидроколонтерапия. Не случайно в народната медицина и в рецептите на уникалния български лечител Петър Димков този плод има запазена територия. Суровият сок помага срещу възпаления на устната кухина, а също и при упорити повърхностни рани. Димков дава съвет и за приготвянето на студен извлек от дюли, като се ползват семенните части за спиране на кашлица и общо укрепване. Изпитани в хиляди случаи, тези рецепти са изключително полезни и непретенциозни. Към тях бих прибавила и още няколко от националната традиция, своя опит и споделеното от пациенти.

  1. Нарязана на едри парчета дюля се сварява до омекване в малко вода, без захар, с прибавени няколко зрънца карамфил и късчета канела. Пациенти с диабет пият тази вода и се чувстват добре. Известно е, че гликемичният индекс на дюлите е 35, а гликемичният товар - 4. Това ги прави подходящи и за хората със захарна болест, разбира се, при умерена консумация.
  2. По-сочна дюля се настъргва или пасира, прибавят се лимонов сок, малко мед и канела.
  3. Семената, заедно с „кутийките”, на 5-6 дюли се накисват с чаша вода /изворна или Канген/ и се оставят за 3-4 часа на стайна температура. Приема се на малки порции през деня за спиране на упорита кашлица. Семената трябва да остават цели, защото при раздробяването им се отделя отровното вещество глюкозид. Природата го е вложила, за да пази от вредители носителя на нов живот - семенцето. В естествена среда от него може да се роди нова дюля и ние да се радваме на плодовете й и да черпим здраве от тях.

Заради прибавената захар не препоръчвам приготвяне на сладка, компоти и други консеpвирани продукти. Можем да разнообразим трапезата с изпечена дюля с орехи или пасирана напитка с канела, както и да хрупаме свежи резенчета - за настроение и зареждане. Дюлята има и още разнообразни приложения. Например моят съпруг прибавяше от тези плодове при ферментацията на виното. То добиваше чудесен аромат - не просто на плодове, а на фамилна традиция.

Д-р Емилова


Emi04

Facebook