24 часа

Кестените може ли да се ядат и сурови? Варените и печените да се избягват ли от пълни хора?

Известно е, че кестенът се родее с картофа заради високото съдържание на нишесте. Не така популярно е, че кестенът има по-близко „родство“ с портокала – по високото количество витамин С. 100 гр ядки осигуряват 43 мг витамин С (72% от необходимата дневна доза).

Кестените могат да бъдат варени, печени, на пара, да се хапват сурови или да се използват под формата на брашно – самостоятелно или в комбинация с други култури за приготвяне на различни печива. В суров вид ядките на кестена съдържат танини, но в ниска концентрация, което ги прави годни за консумация. По тази причина при хора със стомашно-чревни проблеми е възможно да причинят оплаквания. Не се препоръчва прием на сурови кестени и при наличие на тежки бъбречни заболявания /бъбречна недостатъчност, гломеруло- или пиелонефрити/, хепатит и бременност.

Важно е да се знае, че кестените не съдържат глутен, за това попадат сред най-популярните съставки при приготвянето на храни, предназначени за глутеночувствителни, алергични към пшеница и болни от цьолиакия пациенти.

Както повечето ядки, кестените съдържат фитинова киселина, за която има данни, че може да възпрепятства усвояването от организма на минерали като калций, желязо и магнезий. Съдържанието в тях обаче е доста ниско. В действителност в кестените тя е в пъти по-малко отколкото в бадемите и орехите.

Защо кестените са толкова полезни за всички, включително и тези с наднормено тегло?

1. За разлика от други ядки и семена, са с относително ниско съдържание на калории, носят по-малко мазнини, но са богати източници на минерали, витамини и фитонутриенти.
2. Съдържат главно нишесте за разлика от други ядки и семена, които са с високо съдържание на калории, протеини и мазнини.
3. Добър източник са на диетични фибри – осигуряват 8,1 грама (около 21% от дневното препоръчвано количество) на 100 грама ядки. Фибрите спомагат за регулиране на нивата на холестерол в кръвта и ни защитават от редица хронични заболявания.
4. Подобно на зеленолистните зеленчуци, кестените са богати на фолати, което е рядко срещана и почти уникална тяхна функция в сравнение с другите ядки и семена. 100 гр кестении осигуряват 62 мкг на фолати (или 15,5%). Фолиевата киселина е необходима за образуването на червени кръвни клетки и ДНК синтеза. Достатъчна консумацията на храни, богати на фолати в периода на зачеването, помага за предотвратяване на дефекти на невралната тръба в плода.
5. Богат източник са на мононенаситени мастни киселини като олеинова (18:1) и палмитолеинова (16:1). Научни изследвания доказват, че мононенаситените мазнини в диетата помагат както за понижаване на LDL (лошия холестерол), така и за повишаване на HDL (добрия холестерол).
6. Кестените са отличен източник на минерали като желязо, калций, магнезий, манган, цинк и фосфор, освен това осигуряват много добро количество калий (518 мг / 100 г). Калият има диуретично действие, намалява сърдечната честота и кръвното налягане. Желязото играе главна роля при преноса на кислорода към всички клетки на тялото. Магнезият, калцият и фосфорът са главните минерали, изграждащи костите.
7. Кестените са витаминна бомба. Добре е представена групата витамини В. 100 гр ядки осигуряват 100% (от препоръчителния дневен прием) от вит. В₁, 11% от вит. В₃, 29% от вит. B₆ и 12% от вит. В₂.

Лично аз препоръчвам кестените да се приготвят на пара. Така те най-добре запазват полезните си съставки и няма риск развалените от плесени и червеи, да придадат горчивия си вкус и на останалите, в случай че ги приготвяме варени.

Нека се порадваме на отиващата си есен и да пренесем от нея в зимата заредени със слънчева светлина кестени – за здраве и настроение.

Д-р Емилова