Д-р Емилова: "Не е важно колко години ще сме на този свят.

Важното е да имаме живот в годините си, а не години в живота си.
Важното е докато сме живи, независимо колко ще живеем,
да сме здрави, да сме с ума си, както казват старите хора."

КЛИНИКА "Д-Р ЕМИЛОВА"
верният път към здравето

Клиниката работи в х-л "Аква Азур" в курорта Св. Св. Константин и Елена.

 

За информация и резервации се обаждайте на тел. 0888 951 288.

24 часа

Фруктозата създава ли риск за черния дроб и за увеличаване на триглицеридите? Вредно ли е да се ядат много плодове и да се пият много фрешове, въпреки че в тях плодовата захар е натурална? Има ли оптимални количества, които препоръчвате? Трябва ли някои плодове да се избягват заради високо съдържание на фруктоза и ако отговорът е да – кои?

Плодовете представляват съществена част от нашия хранителен режим. Освен че са много вкусни те са и много полезни – даряват ни със здраве и дълъг живот! Това, което ни привлича в тях е най-вече сладкият им вкус. Той се дължи на плодовата захар (фруктоза). Нейната концентрация е различна в различните плодове като зависи от степента на тяхната зрялост. Но каквото и количество сурови плодове да приемаме, няма риск това да ни разболее, защото те осигуряват на организма фруктоза в естествената и форма съчетана с фибри и много други хранителни, витализиращи вещества! Фибрите осигуряват бавно усвояване на фруктозата и така черния дроб не е „щурмуван“ от прекалено големи количества „сладост“ за обработка. Едновременно с това от плодовете в кръвта постъпват и много витамини, минерални соли, микроелементи, антиоксиданти, фитохимикали и други подобни, които подпомагат дейността на този важен орган.

За разлика от целите плодове изцедените от тях фрешове съдържат малко количество фибри. Но целият набор от полезни хранителни вещества е на лице, затова те не трябва да се изключват от ежедневното ни меню.

До тук с добрите новини. Следват лошите. А те са, че промишлено произведената фруктоза, която се съдържа в глюкозо-фруктозния сироп (ГФС) е изключително вредна и причинява повечето от болестите, които са част от живота на съвременния цивилизован човек – затлъстяване, диабет на възрастните (втори тип), високо кръвно налягане, увеличени лоши мазнини в кръвта (триглицериди, лош холестерол), подагра, сърдечни проблеми, неалкохолен стеатозен хепатит. ГФС се произвежда предимно от генетично модифицирана царевица или пшенично нишесте с помощта на ензими, които са получени от генетично модифицирани микроорганизми. За разлика от глюкозата, фруктозата не стимулира бета клетките на панкреаса да произведат инсулин, а щом той не се покачва и лептинът (хормонът регулиращ чувството ни за ситост) не увеличава концентрацията си в кръвта и ние продължаваме да се храним неконтролируемо. Тук е важно да се уточни, че само черният дроб може да преработва фруктозата, а когато е в голямо количество тя се превръща в мазнини, най-вече триглицериди.

Научно изследване проведено от д-р Робърт Лъстиг (автор на филма „Захар-горчивата истина“) показва, че след шест дневен прием на промишлена фруктоза триглицеридите в кръвта се увеличават два пъти, мазнините в тялото се увеличават 5 пъти, а свободните мастни киселини причиняващи инсулинова резистентност се увеличават два пъти. Научните доказателства за вредите, които ни причинява ГФС са многобройни, но въпреки това той е съставка на повечето готови продукти като дъвки, бонбони, пасти, кексове, сладки десерти, бисквити, вафли, хляб, подсладени млека, сладолед, безалкохолни напитки, натурални сокове, а дори и консерви с боб, кисели краставички, доматени сосове, кетчуп и на повечето индустриално произведени храни.

Моят личен опит през последните 22 години показва, че най-засегнати от безконтролния прием на храни натъпкани с глюкозо-фруктозен сироп са децата. Сигурна съм, че ако в голямото междучасие видите децата с цигара в уста и чаша ракия в ръка ще бъдете изумени, но когато те закусват с вафла, кроасан или поничка и бутилка безалкохолно това за повечето родители и учители е напълно нормално. А дали е така???

Д-р Емилова


Emi10

Facebook