Д-р Емилова: "Не е важно колко години ще сме на този свят.

Важното е да имаме живот в годините си, а не години в живота си.
Важното е докато сме живи, независимо колко ще живеем,
да сме здрави, да сме с ума си, както казват старите хора."

КЛИНИКА "Д-Р ЕМИЛОВА"
верният път към здравето

Клиниката работи в х-л "Аква Азур" в курорта Св. Св. Константин и Елена.

 

За информация и резервации се обаждайте на тел. 0888 951 288.

 

От тук можете да закупите хранителни добавки, пробиотици и книги на здравословна тематика.

24 часа

Похвалих се, че съм направила бързи компоти със сливи с костилката, но ми казаха, че трябва да ги изядем бързо, защото костилките изпускали вредни вещества, така ли е?

Димитрова

В костилките на някои популярни за консервиране плодове – череши, сливи, кайсии, праскови, и в семките на ябълките, се съдържа известно количество от веществото амигдалин, което при определени условия се разгражда до отпадни продукти. Сред тях е циановодородната киселина или синилна киселина – отрова, използвана при производството на бойни газове, отделяща се в цигарения дим и при процеса на разлагането на найлон и полиуретан. Синилната киселина се отделя от ядковите плодове при термична обработка или при механично стриване на ядката. Доказано е например, че 100 г смачкани ябълкови семена могат да доведат до отделянето на 70 мг синилна киселина.
Точно амигдалинът предизвиква и горчивия вкус в ядковите плодове, за него обаче се твърди, че има и противоракови свойства.

За него се носят легенди, а в алтернативната медицина е популярен като витамин В17. Въпреки че официалната наука все още отрича подобно нещо, факт е, че това вещество има функцията на цитостатик (спиращ развитието на раковите клетки). В днешно време амигдалинът се отнася по-скоро към витаминоподобните вещества, отколкото към същинските витамини. В по-големи количества има токсично действие, заради свойството му да се разпада до хидроген цианид. За първи път е открит в костилки от горчив бадем, а по-късно и в много други костилкови плодове, представители на семейство Розоцветни, най-вече на род Prunus. В костилката на сливата има по-малко амигдалин, но въпреки това те могат да бъдат опасни, ако ядките им бъдат сдъвкани. Реално по-голяма е опасността да се нараним от черупката на костилка, отколкото от съдържанието й, ако случайно попаднем на счупена или смляна такава.

При процеса на ферментация и дестилация, както и при варене трудно можем да нарушим целостта на костилката на сливите. Знаете, че има многовековна традиция по отношение на производство на домашен алкохол. Практиката показва, че цианидите остават "заключени" в костилката. Традицията да се консервират плодовете чрез варене в буркани е сравнително по-нова, но и при нея няма точни данни за освобождаване на вредни вещества от костилките. Все пак се препоръчва консумацията на подобни компоти да е от 3-4 до 12 месеца, докато при тези с отстранена костилка до 18.

Да не забравяме обаче, че при стерилизирането се губят над 40% от полезните вещества и витамини в плодовете. За това е добре да изберем щадящ начин за съхраняване на сините сливи за зимата. Като ги изсушим на слънце или в дехидрататор, след като сме отстранили костилките, ще имаме отличен десерт за зимните месеци. Ако плодовете сме отгледали сами и сме сигурни, че не са третирани с химикали, може от вечерта да накисваме изсушените сливи във вода и сутрин да я изпиваме, а сливите да изяждаме. Така освен че ще се радваме на свеж вкус, гарантирано ще забравим и най-упорития запек.

Д-р Емилова


Phys40

Facebook