Д-р Емилова: "Не е важно колко години ще сме на този свят.

Важното е да имаме живот в годините си, а не години в живота си.
Важното е докато сме живи, независимо колко ще живеем,
да сме здрави, да сме с ума си, както казват старите хора."

КЛИНИКА "Д-Р ЕМИЛОВА"
верният път към здравето

В момента клиниката е в почивка. От 6 януари 2020 г. ще работи в х-л "Аква Азур" в курорта Св. Св. Константин и Елена.

 

За информация и резервации се обаждайте на тел. 0888 951 288.

 

От тук можете да закупите хранителни добавки, пробиотици и книги на здравословна тематика.

24 часа

Китайското зеле има ли предимства пред традиционното за България зеле?

Читател от Пловдив

Двете растения, предизвикали читателския въпрос, са много близки родственици. Познатото на нашия пазар като „китайско зеле“ и по-новият за България „бок чой“ са култивирани варианти на един общ див прародител – дивата ряпа /Brassica rapa/. Култивирани са преди много векове в долините по делтата на река Яндзъ. Лесната им топлинна обработка, както и нежният им вкус ги правят незаменими в повечето азиатски рецепти, популярни с бързото приготвяне на блюдата.

На българския пазар е по-популярно китайското зеле /Brassica rappa var. pekinensis/, докато бок чой тепърва набира скорост /Brassica rapa var. сhinensis/.

Добре познатото по нашите земи „главесто зеле“ е култивираният вариант на растението дива горчица /Brassica oleracea/. От него са култивирани също брюкселското зеле, алабашът, кейлът, броколите и карфиолът. Таксономично те представляват един и същ биологичен вид, но различен подвид.

И китайското зеле, и традиционното наше зеле, имат своите предимства и недостатъци. И двете са представители на така използваното от хората семейство Кръстоцветни. По химически състав двата зеленчука не се различават съществено. Те съдържат сулфорафин и индол-3-карбиноли, които са силни противоракови молекули. Могат да предотвратят прерастването на раковите клетки в злокачествени тумори, като стимулират самоубийството им. Но тези ценни качества се губят при варене.

Все пак китайското зеле проявява характеристики, по-близки да ряпата. То има по-нежна целулоза, по-бързо може да се обработи термично и е идеален заместник на марулята и айсберга в крехката салата тип „Цезар“ например. Типичното за българската кухня пък главесто зеле, благодарение на по-агресивната си целулоза, си остава класика при приготвянето на традиционните сурови туршии. Всички знаем, че именно заради сериозното си целулозно съдържание се налага да „намачкаме“ салатата от прясно зеле.

Съветът ми е да се наслаждаваме и на двата вида зеле, но разбира се с мярка, защото те имат някои противопоказания. В тях се установява един особен вид трудноразградим тризахарид – с компонент рафиноза, предизвикваща понякога диарии. Може да причини колики при кърмачета след консумация от майката.

Основната употреба на китайското зеле е в салати заради крехкостта му и доброто съчетаване с нашенски зеленолистни – копър, магданоз, целина, рукола и др. Богатството на вкуса може да се допълни със зърна от нар или от грозде. Нашенското зеле е с по засилена употреба „три в едно“ – за салати, за ястия и за сурова туршия.

Опитът ми показва, че при хората с гастрит, язва на стомаха или на дуоденума е препоръчителна салатата от китайско зеле заради неговата по-нежна структура. А тези, които искат да лекуват стомашни неразположения, е добре да пият прясно изцеден сок от главесто зеле заради витамин U /метилметионин/, укрепващ фактор на стомашната лигавица. Също така и двата зеленчука са много богати на серни съединения, действащи антибактериално, и дори се сочат за фактор при ликвидиране на упорития причинител на язва Helicobacter pylori.

Който и от двата зеленчука да изберем, е важно да си го доставим от сигурен източник и да сме внимателни с количествата.

Д-р Емилова


Med11

Facebook