Д-р Емилова: "Не е важно колко години ще сме на този свят.

Важното е да имаме живот в годините си, а не години в живота си.
Важното е докато сме живи, независимо колко ще живеем,
да сме здрави, да сме с ума си, както казват старите хора."

КЛИНИКА "Д-Р ЕМИЛОВА"
верният път към здравето
  • От 6 октомври 2017 Клиника "Д-р Емилова" ще работи в Хотел Азалия
  • За информация и резервации, моля позвънете на тел. 0888 951 288 от 9 до 17 ч.

Труд

Смокините са богати на фибри, витамини А, С, К, Е, както и от група В, микроелементи, ензими и др. Комбинацията от бета каротин и бензалдехид правят смокинята щит срещу процесите на стареене и развитие на ракови болести. В плодовете има и фицин – ензим, подпомагащ активно храносмилането и полезен за естествено извеждане от организма на натрупани отрови. Смокинята спомага за нормализиране на чревната флора, тъй като ситните ѝ зрънца дразнят фино дебелото черво и ликвидират упорития запек.

Плодът подпомага метаболизма с високото си съдържание на пектин. Разтворимите му фибри спомагат за нормализиране нивата на лошия холестерол. Заради ниското си съдържание на натрий и високото наличие на калий смокините са полезни и при борбата с хипертонията.

Съвременни научни изследвания доказват, че плодовете и особено листата са полезни при лечението на диабет. Смокини, круши и пъпеш, съвсем доскоро дебело зачекнати в менюто на хората със захарна болест, имат своя триумф по много причини, сред които и ниският им гликемичен товар – 4, макар че гликемичният им индекс – около 61, близък до този на черешите и пъпеша, се определя като среден до висок. Изследователи от Испания изказват аргументирано предположение, че смокиновите листа могат да бъдат дори естествено средство за борба с диабета. Те открили действително по-ниски нива на кръвната захар и увеличена степен на чувствителност на отделения инсулин към глюкозата. Точният механизъм, по който това се случва, все още не е напълно изяснен, но изследвания при хора и животни постоянно демонстрират този ефект.

Ефектът на смокиновите листа върху диабета е и от силно изразеното антиоксидантно и противовъзпалително действие. Те понижават оксидативния стрес, типичен при захарна болест и благоприятстват заздравяването на рани. Клинично проучване, насочено към антиоксидантната активност на смокиновите листа констатира, че благодарение на флавоноидите в състава им, те силно повлияват активността на свободните радикали в организма.

В изследване, публикувано от Diabetes Research and Clinical Practice през 1998 г. се съобщава, че добавянето на смокинови листа към диетата на инсулинозависими диабетици помага за контрола на кръвната захар. Болните са били произволно разделени на две групи: първата- получавала течен екстракт от смокинови листа по време на закуска, демонстрира значително намаляване на нивото на кръвната захар, което е обичайно високо след нахранване. Средната доза инсулин при тези пациенти била с 12% по-ниска от тази на другата група, която получава други видове чай. Листата от смокини, независимо че са ядливи, имат неприятен, жилав и тръпчив вкус. Въпреки това, изсушени в прахообразна форма, те по-добре и лесно се включват в рецепти.

Като се има предвид, че още през 2012 г. в доклад на Световната здравна организация пред ООН се посочва, че всеки един от 10 възрастни страда от диабет, смокиновото дърво може да се окажа твърде ценно за справяне със социално значимата болест.

Сухи смокинови листа се предлагат в магазините за здравословни храни, но можем да си ги изсушим, разстлани върху хартия на умерена светлина и у дома. Чаят се приготвя от 2 чаени лъжички стрити сухи листа, запарени с чаша вряла вода за 10 минути. Прецеждането е задължително. За подслаждане се използва пчелен мед. Мои пациенти предпочитат да прибавят малко стрит лист към други видове билки в чая си.

У нас е много популярно сладкото от зелени смокини. Европейският му братовчед е от Южна Франция, където също се предлага и е в основата на различни местни десерти. Но! То е с много високо съдържание на бяла захар, както и на син камък /меден окис/ за запазване на цвета. Всъщност се приготвя от „мъжките“ смокини, които никога не узряват, гъбести са като структура и нямат семенца и приятен вкус. Смокинята е двудомно растение, има женски /фиги/ и мъжки /каприфиги/. Зелените плодчета на каприфигите са мястото, където смокиновата оса събира поленов прашец. Смокиновите оси са видово специфични, като за всеки отделен вид смокиня има различен вид оса. Това е пример за мутуализъм, при който и двата организма печелят от взаимодействието помежду си.

Известни са над 380 вида смокини. Тези непретенциозни плодове имат смайващо богата палитра – от „кисело“ зелено до виолетово-шоколадово. Зелените смокини са с най-големи размери и са по-месести в сравнение с лилавите или кафявите. Узрели те изглеждат по – бледо лимоново зелени с нюанси на розовия цвят.

Каквито и смокини да изберем, освен с много полезни вещества, ще се обогатим и със слънчевата енергия, изпълнила плодовете. Ефектът ѝ върху здравето е изключителен и ще достигне до всяка наша клетка.

Как да запазим смокините за студените дни?

Най-добър вариант е да консумираме плодовете, откъснати от дървото в сезона на зреене. Но и изсушени, смокините имат много полезни качества. Сушените смокини съдържат омега-3 и омега-6 мастни киселини. В комбинация с големите количества фенол в плода са балсам за работата на сърцето. За сушене се избират узрели, но здрави плодчета. Поставят се в тавичката на дехидратора при температура 42 градуса С за 12-15 часа. Съхраняват се в стъклени съдове или платнени торбички. В никакъв случай не ги консумираме при поява на мухъл.

Важно е да се знае:

Отдавна е доказано, че тъмните смокини имат по-високо съдържание на цинк (който е с голям принос за производството на тестостерон – мъжки полов хормон) в сравнение със зелените. Също така тъмните съдържат повече захари, когато са напълно узрели.

Д-р Емилова


Med02

Facebook