Д-р Емилова: "Не е важно колко години ще сме на този свят.

Важното е да имаме живот в годините си, а не години в живота си.
Важното е докато сме живи, независимо колко ще живеем,
да сме здрави, да сме с ума си, както казват старите хора."

КЛИНИКА "Д-Р ЕМИЛОВА"
верният път към здравето
  • Клиниката работи в х-л Аква Азур в курорта "Св. Св. Константин и Елена"
  • За повече информация и резервации, моля обадете се на тел. 0888 951 288

Можем да съхраним плодовете чак до Коледа

Труд

Дюлята, която у нас е много популярна, е не толкова известна за широката част любители на плодове по света. Тя е единственият представител на цял род (Cydonia) на семейство Розови (Rosales). Растението води своето начало от гористи и скалисти местности в Югоизточна Азия, откъдето през Древна Елада и Рим е пренесено и в Европа. Дюлята има качеството да се адаптира при широк спектър разлики във факторите на околната среда. Понася добре както по-сух, така и по-влажен климат. При отглеждането си не се третира с химически препарати и това увеличава ценните ѝ качества за здравето.

Дюлята представлява истинска бомба от витамини и други полезни вещества. Съдържа провитамин А, витамини С, Е, В1, В6 и РР. Тя е един от плодовете с най-високо съдържание на пектин, и разбира се, е по-добрият избор от приемане пектин на прах, защото цялата дюля е богата още и на калий, калций, магнезий, желязо, незаменими органични киселини, етерични масла и други открити и неоткрити от науката ценни съставки. Комбинацията от голямо количество аскорбинова киселина /витамин С/ и пектин прави дюлята отличен адсорбент. С нея може да очистите организма си от тежки метали и различни отрови. Плодът има доказан ефект и за превенция при атеросклероза, тромбоза и други съдови проблеми. Заради високото съдържание на фибри дюлите са добър избор за хората, които искат да отслабнат и да задържат трайно резултата. Те имат широко приложение в народната медицина. Прясно изцеденият сок от добре узрели дюли е бил популярен като противовъзпалително действие. Плодът се ползвал като ефективно средство срещу анемия. Предците ни са го прилагали за подобряване на апетита, срещу безсъние и обща отпадналост. Чай от дюлеви листа се препоръчва за овладяване притъпите на астма. От сърцевината на плодовете може да се приготви извлек срещу кашлица, като при варенето се добавят и счукани орехи, заедно с черупките. Лично аз съм го приготвяла за моите деца и внуци.

Семената на дюлята са богати на минерали, но трябва да сме внимателни с тях. Съдържат амигдалин, често наричан витамин В17, който в големи дози може да е токсичен. Същата е ситуацията и със семките на ябълката, крушата и др.

Дюлята, като всички плодове, е най-полезна, откъсната от дървото и съхранена правилно. Като късна реколта в градината, жълтите плодове продължават да зреят и след прибирането си и може да се консумират през цялата зима. Подобно на мушмулите, райските ябълки, бананите, авокадото, кивито, под въздействие на ензимите, съдържащи се в тях, повишават съдържанието на плодови захари и целулозата им омеква. Доузряващите дюли носят лек, приятен аромат в помещенията за съхранение и много свежо настроение в ледените дни.

Според вкусовите си качества дюлите са или със стипчив вкус, или по-сочни. За директна консумация препоръчвам втория вид, а от другите може да си приготвим смути, чай, пресен сок, да ги изпечем без захар и др. Към зелените листа на смутито вместо банан или ябълка е добре в зимния сезон да се прибави дюля. Вкусът е много свеж и зареждащ. При консумацията е важно да знаем, че заради наличието на дъбилни вещества обаче тя действа запичащо. За това я препоръчвам в менюто на пациенти със синдром на лесно дразнимото дебело черво. При тежък хроничен запек тя трябва да се избягва. Може да включим дюли отново след излекуването му чрез плодолечение и хидроколонтерапия. Не случайно в рецептите на уникалния български лечител Петър Димков този плод се комбинира с мед, за да се избегне поява на запек. Димков посочва въз основа на наблюденията си, че суровият дюлев сок помага срещу възпаления на устната кухина, а също и при упорити повърхностни рани. Той дава съвети и за приготвянето на студен извлек от дюли, като се ползват семенните части за спиране на кашлица и общо укрепване. Изпитани в хиляди случаи, тези рецепти са изключително полезни, макар и непретенциозни. Към тях бих прибавила и още няколко от националната традиция, своя опит и споделеното от пациенти.

  1. Нарязана на едри парчета дюля се сварява до омекване в малко вода, без захар, с прибавени няколко зрънца карамфил и късчета канела. Пациенти с диабет пият тази вода и се чувстват добре. Известно е, че гликемичният индекс на дюлите е 35, а гликемичният товар – 4. Това ги прави подходящи и за хората със захарна болест, разбира се, при умерена консумация.
  2. По-сочна дюля се настъргва или пасира, прибавят се лимонов сок, малко мед и канела.
  3. Семената, заедно с „кутийките“, на 5-6 дюли се накисват с чаша вода /изворна или Канген/ и се оставят за 3-4 часа на стайна температура. Приема се на малки порции през деня за спиране на упорита кашлица. Семената трябва да остават цели, защото при раздробяването им се отделя отровното вещество глюкозид. Природата го е вложила, за да пази от вредители носителя на нов живот - семенцето. В естествена среда от него може да се роди нова дюля и ние да се радваме на плодовете ѝ и да черпим здраве от нея.
    Правилно съхранена, дюлята може да ни радва в прясно състояние дори на коледната трапеза. Все пак, повечето хора предпочитат да я консумират, когато е преминала термична обработка. Заради високото съдържание на пектин, който е всеизвестен с желиращите си свойства, основното приложение на дюлята е при направа на различни видове конфитюри, сладка и мармалади, но изсушените плодове са и прекрасна основа за приготвяне на ошаф. Съветът ми е да се използва с предимство той, защото в сладката има вложена много захар, вредна за здравето.

Естествено узрели под златните есенни лъчи на слънцето, дюлите са полезен антиоксидант и имуностимулатор за добро здраве през идващите студени месеци.

Д-р Емилова


Phys27

Facebook