Д-р Емилова: "Не е важно колко години ще сме на този свят.

Важното е да имаме живот в годините си, а не години в живота си.
Важното е докато сме живи, независимо колко ще живеем,
да сме здрави, да сме с ума си, както казват старите хора."

КЛИНИКА "Д-Р ЕМИЛОВА"
верният път към здравето

Клиниката работи в х-л "Аква Азур" в курорта Св. Св. Константин и Елена.

 

За информация и резервации се обаждайте на тел. 0888 951 288.

Задължително е да ги измиваме добре

Труд

Ягодите са един от най-желаните и популярни плодове, но е малко известен фактът, че ботанически представляват сложен плод орехче (сборно), докато плод “ягода” са плодовете на домата например.

У нас масово се консумират два вида: Горска ягода (Fragaria vesca) и градинска ягода (Fragaria x ananassa). Те принадлежат на род Ягода (Fragaria) от добре познатото семейство Розови (Rosaceae). Горската ягода е широко разпространена в северното полукълбо, не е капризна и добре се развива както при по-сухи, така и при по-влажни условия. Същото се отнася и за температурния диапазон. Изключително ароматна /на латински Fragraia означава ароматен/, наситена с ценни вещества, при нея единственият проблем е дребният плод, който изисква много труд и време за събиране. Може би затова масово хората отглеждат съвременния култивиран вид – градинската ягода. Има голямо количество нейни сортове. Тя е полиплоид, което обуславя големия ѝ размер, но за съжаление е рядко така ароматна както дивата родственица.

По пазарите и супермаркетите масово се предлагат пресни ягоди почти целогодишно, но винаги най-вкусни и полезни са браните в сезона им, което ще рече в повечето случаи от края на май до към края на юни. На много места те дават и по две реколти, така че е възможно да се насладим на прекрасния плод и по-късно. През останалото време, ако желаем да хапнем свежи ягоди, ще трябва да се задоволим само и единствено с производство от отопляеми оранжерии. Добра е идеята за употреба на замразени ягоди във времето извън летните месеци. Въпреки че не могат да се сравняват със свежите слънчеви плодове, те обикновено са брани, когато са в сезон и в пик на зрелост и са били бързо замразени. Така можем да ги добавяме целогодишно към смутита, пюрета и всевъзможни други рецепти, повишавайки хранителната стойност на продукта. В нашия медицински център ползваме през цялата година замразени слънчеви ягоди, както и малини и къпини.

Мои пациенти от Ген. Тошево например редовно прибавят към зимното си меню изсушени ягоди. Отглеждат плодове в собствена градина и редовно сушат по технология от времето на бабите ни ягоди, череши, ябълки, диня, смокини и др.

Ягодите са богати на витамин С, витамини от групата В, каротени, антоцианини, калий, калций, магнезий, фосфор и още ценни съставки. Хранителната стойност в 100 г алени плодчета е 32 калории, 0,62 г протеин, 0,3 г мазнини, 7,68 г въглехидрати, 2 г фибри.

Дългогодишни научни изследвания доказват, че ягодите действат пречистващо, противовирусно, регулират кръвното налягане, укрепват имунитета. Сърдечно-съдовите заболявания също се държат под контрол от редовната консумация на ягоди. Силните антиоксиданти в тях водят до подтискане на възпалителни процеси при хора, приемали редовно по 50 г пресни (или замразени) плодчета, сочи проучване на Университета Уорик във Великобритания. Отчитат се намалени рискове от увреждане на съдовете, нормализиране на сърдечната дейност, и още – намаляване на риска от усложнения при диабета. Важно е да подчертаем, че ягодите имат нисък гликемичен индекс – 40, както и нисък гликемичен товар – 5. Това ги прави подходящи за умерена консумация от диабетици. Препоръчвам ги и на пациенти със затлъстяване, които искат да свалят килограми с траен ефект.

Винаги напомням на пациентите, че ягодите не са десерт, защото приети след обилно похапване могат да доведат до стомашни проблеми и да предизвикат процеси на ферментация в дебелото черво. Плодовете не бива да се комбинират със сметана, шоколад или други някакви захарни изделия.

Отварата, приготвена от листата на растението, има много лечебни свойства и е позната и използвана от далечни времена. Препоръчвана е била при настинки и кашлица. Чаят от ягодови листа има и доказан ефект при упорит запек.

В народната медицина се прилагат свежи и изсушени плодове, листа и корени, прясно изцеден сок, както от дива, така и от градинска ягода. С този богат арсенал предците ни са лекували различни кожни болести, рани, циреи, кашлица, възпаления на венците, стомаха, червата и пикочния мехур, глисти, ревматизъм, отоци, сърдечни заболявания. Ягодите са били използвани дори при епидемии от холера.

Понякога консумацията на ягоди може да предизвика алергична реакция. Въпреки че причината не е напълно изяснена, проучвания сочат за причинител протеина, отговорен за узряване на плода, наречен Фрагария алерген 1 или за по-кратко Фра а1.

Широко разпространено е мнението, че ягодите трябва да се изключат от менюто на малките деца, защото предизвикват алергия. Опитът ми показва, че появата ѝ съвсем не е задължителна и това зависи изцяло от отношението на майката. Ако тя се е хранила здравословно по време на бременността, а не „за двама“, ако е кърмила бебето, продължавайки своя режим на избягване на животинските храни, малкото ще хапва ягоди от най-ранна възраст без никакъв риск.

Но да не забравяме, че плодчетата имат пореста структура и лесно задържат цветен прашец и плесени, които също може да са причина за хранителна непоносимост. Точно поради този факт е хубаво да ги консумираме винаги много добре измити.

Д-р Емилова


Emi16

Facebook