Д-р Емилова: "Не е важно колко години ще сме на този свят.

Важното е да имаме живот в годините си, а не години в живота си.
Важното е докато сме живи, независимо колко ще живеем,
да сме здрави, да сме с ума си, както казват старите хора."

КЛИНИКА "Д-Р ЕМИЛОВА"
верният път към здравето

До 31 август 2019 г. Клиника "Д-р Емилова" работи в х-л "Боровец Хилс".

След 20 септември 2019 г. клиниката ще предлага услугите си в х-л "Аква Азур" в курорта Св. Св. Константин и Елена.

За информация и резервации се обаждайте на тел. 0888 951 288.

 

Алените плодчета съдържат ценната елагова киселина

Труд

Малините са представители на рода Rubus и са диви или култивирани храстовидни растения от добре познатото семейство Розови (Rosaceae). Техните плодове са сложни – представляват сборни костилки с множество костилкови плодчета, плътно долепени едно до друго. Заедно със своята „посестрима“ къпината, която има подобен строеж на плода, спадат към така наречените „berries“ или „дребни безкостилкови плодове“, където са групирани също ягодите, боровинките и др.

Въпреки че ботанически строежът на тези плодове се различава, биохимичният им състав и свойства доста се доближават, затова те традиционно са обединени като храни със сходни свойства. В последните 15-ина година се радват на световната слава на суперхрани. Тя определено е заслужена заради многобройните им приноси за човешкото здраве, доказани научно, но и основани на древни традиции.

По отношение на хранителната стойност, безкостилковите плодове, и в частност малините, нямат равни. Истински шампиони са по съдържание на ценни вещества, съотнесени към една калория. Известно е, че в 100 г малини има само 52 калории.

Неслучайно световноизвестният учен д-р Джоуел Фърман им отрежда най-високо място сред всички останали плодове по този показател. Голямото съдържание на разтворими фибри и в същото време изключително ниското съдържание на калории ги прави задължителен избор при стремеж за регулиране на кръвната захар и наднорменото тегло. Известно е, че разтворимите фибри имат свойството да поемат влагата и да формират гелове, които предизвикват чувство на ситост при техния прием. Затова ги препоръчвам на пациенти с диабет и затлъстяване. Подходящи са и защото имат нисък гликемичен индекс – 38, както и много нисък гликемичен товар – 5, какъвто е на тиквата и кафявата леща.

По отношение на антиоксидантната активност и витаминния състав на малините може да бъде казано много. Те са известни с богатството на витамин С. Съдържат и значителни количества витамини от групата В, като фокусът тук може да падне върху В5 или така наречената пантотенова киселина, защото тя е изключително полезна и повлиява благоприятно редица заболявания като артрит, ревматизъм, мускулна слабост, проблеми с простатата, бактериални и вирусни инфекции. Към витаминния им състав може да бъдат прибавени и провитамин А (който в тялото се превръща във витамин А), а също така ценните витамини К и Е. В плодовете са налични известно количество незаменими киселини като фолиева, ябълчна, салицилова, лимонена, мравчена, винена, капронова. Те спомагат за алкализиране на организма, което при съвременния начин на хранене е трудно постижимо. Малините се отличават и с богатство на антоцианини (имат силен противораков ефект и предотвратяват синдрома на раздразненото дебело черво/).

Специално внимание трябва да се отдели на наличието на елагова киселина в тези алени плодове. Тя е силен антиоксидант, подпомагащ тялото да деактивира специфични канцерогени и за забавяне възпроизвеждането на раковите клетки и намаляване големината на раковите тумори. Доказателства за това дават дългогодишните научни изследвания на екип на д-р Ришар Беливо – професор биохимик и физиолог, ръководител на катедрата по превенция и лечение на рака в Монреалския университет. Те сочат, че този фитохимикал има способност да предотвратява рак на кожата, пикочния мехур, млечните жлези, хранопровода, белите дробове.

Малините съдържат още минералите калий, калций, желязо, магнезий цинк, фосфор и др. От векове се знае, че народната медицина определя малиновия храст като билка, а не като плод. Отварата от листа на малина се е препоръчвала при повръщане, колит, ентероколит, кървящи хемороиди, бронхити и пневмонии. Обтриването с настойка от листата помагало при някои кожни симптоми – обриви, лишеи, екзема, както и при гнойно възпаляване на сливиците – чрез гаргара.

Както листата, така и цветовете, и плодовете, се прилагали за намаляване високите нива на кръвното налягане. Отварата от корените е използвана при лечението на малария, и кръвоспиращо средство при раздразнени хемороиди.

В много отношения и особено по съдържанието на антоцианини, къпините превъзхождат малините. Благодарение на полезните си вещества те способстват за подобряване на кръвообращението и влияят ползотворно върху съня и паметта. Отвара от листата им се ползвала в народната медицина още за регулиране на храносмилателните процеси, както и при неврози.

Добре е обаче да не забравяме, че плодовете са доста сочни и същевременно представляват сбор от много и мънички костилкови плодчета, което налага необходимостта от изключително внимателно бране и съхраняване в прясно състояние. Нарушаването на целостта дори само на едно зрънце води бързо до плесенясване на целия сложен плод и може да засегне всички малини в общия съд. Тъй като са доста нетраен плод, е най-добре да ги съхраним за студените месеци чрез сушене или замразяване, за да се запазят хранителните им качества. Сушенето става лесно с помощта на сушилня за плодове или така наречения дехидратор, но трябва да сме внимателни при избора на малините – да са съхранени цели и да не се допират или разполагат една върху друга.

В нашия медицински център запазваме малините и други дребни алени плодчета чрез замразяване. Но винаги напомням, че ефектът от консумацията им в сезона на слънчево зреене е най-голям.

Д-р Емилова


Mil01

Facebook