Д-р Емилова: "Не е важно колко години ще сме на този свят.

Важното е да имаме живот в годините си, а не години в живота си.
Важното е докато сме живи, независимо колко ще живеем,
да сме здрави, да сме с ума си, както казват старите хора."

КЛИНИКА "Д-Р ЕМИЛОВА"
верният път към здравето

Клиниката работи в х-л "Аква Азур" в курорта Св. Св. Константин и Елена.

 

За информация и резервации се обаждайте на тел. 0888 951 288.

Подходящи са за прием и от диабетици

Труд

Aрония наричаме храстовидни растения от рода Арония (Aronia) на добре познатото семейство Розоцветни или Розови (Rosaceae). Най-добре познати и разпространени са два от представителите – червена (Aronia arbutifolia) и черна арония (Aronia melanocarpa). Черната арония, или известна още като черноплодна, предизвиква изключителен интерес с невероятните качества на плодовете си. Съществуват цяла група култивирани сортове – около 15, водещи началото си от това ценно растение. Аронията идва в Европа от Северна Америка. Тя представлява храст, достигащ до 2-2,5 м. Често се използва за озеленяване в градовете, тъй като е устойчива на замърсена атмосфера.

В състава на аронията влизат калий, желязо, фосфор и магнезий. Тя е един от шампионите по съдържание на йод. Приемът ѝ действа профилактично – предпазва от вирусни и бактериални инфекции, облекчава бронхити. Сокът от арония премахва главоболието, преумората, нервните напрежения и разстройства, както и стимулира регенерирането на мускулната и костна тъкан. Друго интересно свойство на аронията е антирадиационният ѝ ефект. Тя предпазва от компютърни лъчения, мобилни телефони и изобщо всякакви радиационни лъчи, твърдят изследователи на растението. За стресирания градски човек шепа плодчета е добър вариант за отдалечаване на умората и вредностите в офиса.

Аронията има още противоалергичен ефект. В умерени количества е подходяща за малки деца, бременни и може да се включва във всякакви диети. Отразява се добре на растежа на малчуганите. Плодът се препоръчва за прием и от диабетици. Доказано дава положителни резултати за пречистване на черния дроб. Много популярен с вкусовите си и лечебни свойства е сокът от дребните плодчета. В него се откриват фруктоза и глюкоза, органични киселини, пектинови и дъбилни вещества и големи количества витамин Р. Всъщност аронията е единственият плод в България с толкова високи нива на този витамин. Витамин Р е сборното наименование на огромна група съединения, наречени биофлавоноиди. В плодчетата има още витамини С, К, B1, В2, В5, В9.

Антиоксидантите в сока служат като средство за предотвратяване и намаляване на риска от отключващи се при стрес заболявания. Успешно се прилага при профилактиката и лечението на рак на дебелото черво, сърдечно-съдовите заболявания, хронични настинки, гастрит, язва и чернодробни неразположения. Аронията подпомага обмяната на веществата. Тя активизира еластичността на кръвоносните съдове, стимулира щитовидната жлеза, подобрява дейността на кръвотворните органи. Тъмно пурпурната, почти черна пигментация на аронията обуславя големия брой на фенолни съединения, особено антоцианини. Освен за тръпчивия вкус на плода, те са „отговорни“ и за огромната им антиоксидантна сила. Сокът от арония има антисептични свойства. Той е изключително мощно средство за борба с грипните състояния. Облекчава бронхите и се бори с бактериални инфекции. Освен това аронията често се включва в диети и програми за прочистване на организма.

Ценен факт е, че дори след преработка, зрънцата запазват своите биологичноактивни вещества. От аронията освен сокове, могат да се приготвят още компоти, вина, сиропи, сладка, мармалади. Но! Важно е да припомним, че големите количества захар, прибавяни при консервирането, може да направят плода вреден за здравето. По-добър вариант е да се прибави мед вместо захар. Аронията не се препоръчва на хора с язва на стомаха и дванадесетопръстника, както и при някои форми на гастрит, заради високата киселинност.

Винаги съветвам пациентите да консумират с предимство пресните плодчета на аронията. Може де се приемат и изсушени, след изкисване във вода.

Непретенциозна, но ценен дар

Трънката (Prunus spinosa) представлява силно разклонен храст или малко дърво от семейство Розоцветни или Розови (Rosaceae), напомнящо силно в много отношения на нейната посестрима от същия род Prunus – джанката или дивата слива (Prunus cerasifera). Затова е популярно разговорното ѝ название – трънкосливка. На височина достига 5 метра и е характерна за територията на Европа, Западна Азия и Северозападна Африка. Локално се среща като натурализиран вид в някои територии на Нова Зеландия и Северна Америка. Цъфти в прекрасни бели цветове през ранната пролет.

Също като повечето представители от този род, всички части с изключение на плодовете, са богати на веществата амигдалин и пруназин, които във водна среда се разпадат на циановодородна киселина или цианид. Този факт кара доста автори да я включват към групата на средствата за превенция и борба с ракови заболявания. Често бива използвана за направата на така нареченото „плодово вино“ по метода на естествената ферментация.

Плодчетата са богати на витамин С, дъбилни вещества, танини (откъдето идва характерният ѝ стипчив вкус), антоцианини. Съдържат още захари, пектин, ябълчена киселина и др. Препоръчителни са за прием от диабетици и хора с наднормено тегло. В народната медицина се използват цветовете, листата, корените и понякога кората на растението.

Плодчетата се запазват чрез изсушаване на сухо и проветриво място или в дехидрататор на температура не по-висока от 45 градуса.

Д-р Емилова


Med04

Facebook