Д-р Емилова: "Не е важно колко години ще сме на този свят.

Важното е да имаме живот в годините си, а не години в живота си.
Важното е докато сме живи, независимо колко ще живеем,
да сме здрави, да сме с ума си, както казват старите хора."

КЛИНИКА "Д-Р ЕМИЛОВА"
верният път към здравето

В момента клиниката е в почивка. От 6 януари 2020 г. ще работи в х-л "Аква Азур" в курорта Св. Св. Константин и Елена.

 

За информация и резервации се обаждайте на тел. 0888 951 288.

 

От тук можете да закупите хранителни добавки, пробиотици и книги на здравословна тематика.

Пазят ни от натрупване на вредни вещества

Труд

Известно е, че многото сурови плодове, зеленчуци, бобовите и пълнозърнести храни носят неоценими ползи за човешкия организъм и пренебрегването им може да създаде редица проблеми за здравето. Те ни зареждат с витамини, минерали, незаменими аминокиселини, микроелементи, пигментни вещества – вещества, открити, или все още неоткрити от науката. Съвестно вършат своята работа, а от нас се иска да не прекаляваме с нищо. Едно от важните места в това изброяване се пада на фибрите. Фактът не бива да се подминава, особено в навечерието на студените и „болни“ месеци, когато ни е потребна цялостна растителна храна, с която да отдалечим вирусите и неразположенията.

Приемът на продукти, богати на фибри, е най-добър избор за съвременния цивилизован човек. Тези специфични влакна се състоят от много молекули глюкоза, свързани една с друга. Но нашата храносмилателна система не произвежда ензими, които да ги разградят до отделни молекули. Благодарение на тях обаче имаме адекватна физиология на стомашно-чревния тракт.

Добре е да се знае, че фибрите са два вида – разтворими и неразтворими. Когато чрез храната разтворимите фибри попаднат в устата и после в стомаха, те набъбват и многократно увеличават обема си, образувайки гелоподобна маса. Разтягат се стомашните стени и се отделя лептин – хормонът на чувството за ситост.

Докато разтворимите фибри имат силно влияние при функционирането на тънките черва чрез забавяне на абсорбцията на хранителните вещества, тяхното въздействие върху дебелото черво почти липсва, защото те лесно биват ферментирани, тоест разградени от бактериите в дебелото черво. Неразтворимите фибри от друга страна са далеч по-устойчиви на разграждане от въпросните бактерии, относително стабилни са и фино и нежно дразнят неговите рецептори и предизвикват перисталтиката му – последователно свиване на определени участъци за придвижване на съдържимото към ануса. Ако в менюто ни преобладава храна без или с много малко фибри (всички животински и всички рафинирани храни, като бяло брашно и бяла захар), няма перисталтика. Неизбежно се предизвиква тежък хроничен запек – причина за над 80% от болестите при хората.

Важни акценти:

Първо – основната разлика между животинската и растителната клетка е наличието на клетъчна стена. Тази целулозна обвивка „заключва“ хранителните вещества в растителната клетка и те не могат да бъдат усвоени от човешкото тяло. Но от това не произтича изводът, че би трябвало да се храним основно с животински продукти. Тялото ни е адаптирано перфектно за усвояване на растителна храна, като тя трябва да бъде хубаво сдъвквана. По тази причина, за разлика от хищниците, ние имаме добре развити плоски кътници и алкална слюнка, способност да движим долната си челюст водоравно и бузи, в които да задържаме храната, докато я стрием хубаво и слепим на хапки. Задължително сдъвквайте хубаво храната или използвайте помощта на блендер или подобен кухненски уред.

Второ – много от семената имат здрави повърхностни люспи с агресивна целулоза. Пример са конопът, просото и слънчогледът. Затова ги използваме предварително обелени, иначе има потенциална опасност за възпаление на апендикса. Известно е, че дори и птиците ги белят при хранене.

Трето – някои зеленолистни съдържат големи количества съединения на силиций (кварцоподобно вещество), което прави целулозата им неподходяща за храносмилателния тракт. Типичен пример са представителите от семейство Житни. Дори тревопасните животни допълнително ги „повръщат“, за да досдъвчат тази храна. При консумация във вид на сок от житна трева например е задължително старателно прецеждане. Тя не е подходяща за смути, а за извличане на зелен сок. Подчертавам го, защото консумацията на различни сокове от житна трева е все по-популярна.

Случаи на дискомфорт, породен от голямо количество фибри, се наблюдават при опити за замяна на естествения им прием с хранителни добавки. Великата природа е определила точното съотношение на необходимите за организма ни съставки в плодовете, зеленчуците, варивата, ядките.

Според стандартите, установени и чрез публикации в редица медицински издания, средният дневен прием на фибри чрез храна трябва да е между 25 и 35 грама. За това съвсем не е необходимо да се разхождаме с кантарче, защото са известни голям брой храни, с чийто прием ще си гарантираме достатъчните количества. Освен това повечето от тях се откриват целогодишно на пазара на достъпни цени. Всички непреработени храни от растителен произход съдържат и двата вида фибри. Някои са по-богати на разтворими – круши, портокали, овесени ядки, маслен боб. При други неразтворимите са значително повече – леща, кафяв ориз, пълнозърнест хляб, броколи, зеленолистни и т.н.


Clinic04

Facebook