Д-р Емилова: "Не е важно колко години ще сме на този свят.

Важното е да имаме живот в годините си, а не години в живота си.
Важното е докато сме живи, независимо колко ще живеем,
да сме здрави, да сме с ума си, както казват старите хора."

КЛИНИКА "Д-Р ЕМИЛОВА"
верният път към здравето

Клиниката работи в х-л Аква Азур в КК Св. Св. Константин и Елена, на 10 км от Варна

 

Възползвайте се от нашите специални предложения:

 

 

- Ако до края на януари 2020 г. доведете роднина или приятел и отседнете в обща стая, всеки от вас ще получи по 1 безплатен масаж!

 

За информация и резервации се обаждайте на тел. 0888 951 288.

 

От тук можете да закупите хранителни добавки, пробиотици и книги на здравословна тематика.

 

Подходящи са за консумация от хора с глутенова нетолерантност

Труд

Кестените (Castanea spp) са род от девет дървесни видове или храсти от семейство Букови (Fagaceae). Въпреки че си приличат като име и вид, конският кестен (Aesculus hippocastanum), който е доста красиво лечебно и декоративно растение, е от различно семейство – Конскокестенови (Hippocastanaceae). То е еднородово и представителите му нямат хранителната стойност на сладкия кестен, нито могат да конкурират вкуса му.

Известно е, че ядливият кестен има сходна хранителна стойност, що се отнася до макронутриентие, с картофа заради високото си съдържание на скорбяла. Но не така популярно е, че кестенът има по-близко родство с портокала – заради високото количество витамин С. 100 г ядки осигуряват на организма 43 мг витамин С (цели 72% от необходимата дневна доза).

Кестените могат да бъдат консумирани варени, печени, приготвени на пара, да се приемат сурови и да се използват под формата на брашно – самостоятелно или в комбинация с други култури за приготвяне на различни печива. В суров вид ядките на кестена съдържат танини, но концентрацията им е ниска, което ги прави напълно годни за консумация. Необходимо е обаче да се напомни, че при хора със стомашно-чревни проблеми е възможно те да причинят оплаквания. Не се препоръчва прием на сурови кестени и при наличие на тежки бъбречни заболявания (бъбречна недостатъчност, гломеруло- или пиелонефрити), хепатит и при бременност.

Важно е да се знае, че кестените не съдържат глутен, за това попадат сред най-популярните съставки при приготвянето на храни, предназначени за глутенонетолерантни, алергични към пшеница и болни от наследственото заболяване цьолиакия пациенти.

Както повечето ядки, кестените съдържат фитинова киселина, за която има данни, че може да възпрепятства усвояването от организма на минерали като калций, желязо и магнезий. Съдържанието ѝ в тях обаче е доста ниско. В действителност в кестените тя е в пъти по-малко, отколкото в бадемите и орехите например. Фитиновата киселина въобще не е проблем при хора, чиито микробиом в червата е привикнал към хранене с цялостни и непреработени растителни храни. Бактериите при тях лесно разграждат фитиновата киселина и „освобождават“ минералите. Това е и може би главната причина хората на здравословен вегетариански или вегански режим да имат по-малък риск от развиване на остеопороза. Нещо повече – много научни изследвания сочат мощно протективно действие на фитатите за добра костна плътност.

Защо кестените са толкова полезни, включително и за хората с наднормено тегло? Да обобщим в кратък „кестенов справочник“ богатствата на тези ядки.

Първо. За разлика от други ядки и семена са с относително ниско съдържание на калории, носят по-малко мазнини, но са богати източници на минерали, витамини и фитонутриенти.

Второ. Съдържат главно скорбяла за разлика от други ядки и семена, които са с по-високо съдържание на калории, дължащо се на основно на мазнини.

Трето. Добър източник са на диетични фибри – осигуряват 8,1 г (около 21% от дневното препоръчвано количество) на 100 г ядки. Както знаем, фибрите спомагат за регулиране на нивата на холестерол в кръвта и ни защитават от тежък хроничен запек.

Четвърто. Подобно на зеленолистните зеленчуци, кестените са богати на фолати, което е рядко срещана и почти уникална тяхна функция в сравнение с другите ядки и семена. 100 г кестени осигуряват 62 мкг на фолати (15,5% от потребното количество за деня). Фолиевата киселина е необходима за образуването на червени кръвни клетки и ДНК синтеза. Достатъчна консумацията на храни, богати на фолати в периода на зачеването, помага за предотвратяване на дефекти на невралната тръба в плода.

Пето. Богат източник са на мононенаситени мастни киселини, като олеинова и палмитолеинова. Научни изследвания доказват, че мононенаситените мазнини в диетата помагат, както за понижаване на LDL (лошия холестерол), така и за повишаване на HDL (добрия холестерол).

Шесто. Кестените са отличен източник на минерали като желязо, калций, магнезий, манган, цинк и фосфор, освен това осигуряват много добро количество калий (518 мкг на 100 г). Калият има диуретично действие, намалява сърдечната честота и нивата на кръвното налягане. Желязото играе главна роля при преноса на кислорода към всички клетки на тялото. Магнезият, калцият и фосфорът са главните минерали, изграждащи костите.

Седмо. Кестените са витаминна бомба. Добре е представена групата витамини В. 100 г ядки осигуряват 100% (от препоръчителния дневен прием) от вит. В1, 11% от вит. В3, 29% от вит. B6 и 12% от вит. В2.

На пациентите си най-често препоръчвам кестените да се приготвят на пара. Така те най-добре запазват полезните си съставки и няма риск засегнатите от плесени и червеи ядки да придадат горчивия си вкус и на останалите, в случай че ги сваряваме във вода и не ги проверим всеки по отделно.

Много популярна е рецептата за пуйка с кестени, вече традиционна за празничната трапеза на моето семейство по Коледа. Комбинирана с отлично настроение и много споделени щастливи мигове, тя е отлична храна за любимите ми хора веднъж в годината.

Д-р Емилова


Phys29

Facebook