Д-р Емилова: "Не е важно колко години ще сме на този свят.

Важното е да имаме живот в годините си, а не години в живота си.
Важното е докато сме живи, независимо колко ще живеем,
да сме здрави, да сме с ума си, както казват старите хора."

КЛИНИКА "Д-Р ЕМИЛОВА"
верният път към здравето

 От 16 септември клиниката ще работи в курорта Св. Св. Константин и Елена, х-л Аква Азур

 

Работата е изцяло съобразена с изискванията и предписанията на здравните власти. За подробности и записване – телефони 0888 951 288 и 0886 919 944.

 

Можете да се консултирате с нас по всяко време през Healee

 

Здравето и щастието са въпрос на личен избор, убеден е известният фотограф

Труд

Oт 42 години Константин се е установил в Германия, но е типичен представител на гражданите на света. Програмата на д-р Емилова го привлича редовно от 5 години в медицинския център на лекарката. За невероятните възможности на плодолечението научил от приятел, многократно вече посещавал центъра – със съпругата си, с близки хора.

За първи път Човиков дошъл през лятото на 2015 г. Носел товара на огромен стрес, по-лошото било, че го приемал като нещо неизбежно заедно с постоянната умора. Имал високо кръвно налягане, артериални плаки, уголемен и омазнен черен дроб и др. Тежал 94 кг при ръст 176 см и искал да се отърве от килограмите и дискомфорта на болежките. Причината била съвсем конкретна и свързана с професията на мъжа.

Той е фотограф от особената порода – едновременно естет и занаятчия, за когото перфектният кадър си заслужава всяко усилие. А когато не си достатъчно подвижен, няма как да се изкатериш на дърво или да се въртиш безброй пъти от легнало положение в някое стърнище, докато направиш точните кадри. Константин се срещнал с фотографията на 10 години и тя белязала всички негови житейски етапи. Родителите му били учители и отрано дали на момчето знания по най-важния предмет – дисциплина и лична отговорност.

Таткото преподавал математика и физика и заради образцово създаден и развит кабинет по военно дело получил от министерството на просветата награда – апарат Зенит 3М. С него момчето изщракало първата лента.

По-късно, докато учел в механотехникум, Константин попивал знания в кино фото клуба. Спомня си, че в ония времена във всяко училище имало добре оборудвани такива средища, създали много професионалисти във фотографията или просто провокирали интереса на цяло поколение към интересно хоби.

Казармените години на Човиков започнали в школата за запасни офицери в Плевен. Споделя, че там наистина преминал сериозна творческа школа – имал шанса да снима как БТР се подготвя за плаване и как после се извършва проверка на машината. После го изпратили да снима за списание „Армейска младеж“ в София.

След воинския дълг имал късмета да се срещне с легендарната Лоте Михйлова и да ѝ сътрудничи за фоторепортаж за Бяла Слатина. Казва, че от нея научил важните неща за занаята, останали неописани в учебниците, над които залягал упорито, когато започнал образованието си в столичния техникум по фотография и полиграфия.

Професионалният му напредък не останал незабелязан и Човиков получил покана да работи при друго признато светило на българската фотография – Георги Панамски. Той ръководел фото отдела на вестник „Работническо дело“ и не пестял мъдри съвети към въодушевените младоци в редакцията. Константин не се щадял в работата, но получил… уволнение. Че го отстраняват му казал мимоходом в коридора на вестника главният редактор. „Добре се справяш, но имаш роднини на Запад и трябва да напуснеш“, отекнало като шамар, който не се забравя. В Германия живеела майката на съпругата на Константин. Връзки поддържали трудно и винаги с безпокойство какво може да ги сполети заради някое невинно писмо или колетче.

Младото семейство разбрало, че невидимите бариери за кариера и пребиваване в столицата са непреодолими и се преместило във Враца с момченцето си. Константин вече имал трудната за придобиване в онези времена титла фотограф художник и веднага започнал работа в градския център за агитационни материали. Спомня си, че ангажиментите му били ориентирани от календарни събития и се чувствал полезен въпреки голямото натоварване. Дори успявал да прави по една изложба годишно.

След 5 години относително спокойствие семейството отново имало перипетии заради коледен колет от Германия. Пред детето униформен служител разровил кутията и го разплакал, вземайки няколко от шоколадите му, защото можело да се получи само определена бройка. Човиков решил, че жена му и детето трябва да се махнат от тук и силно вярвал, че ще се намери начин да се съберат отново. Минали обаче над 2 години и половина на изпитания и неясноти, докато и той заминал за Германия (тогава Западна) само с един найлонов плик багаж и фотоапарат. И огромно огорчение, което няма как да се забрави.

Не знаел и дума немски и търсейки работа, постоянно учел езика. Професионалният му път минал през вестник в малко градче, близо до Щутгарт, после в окръжен вестник, където вземал всички дежурства в почивните дни. Спомня си с благодарност подкрепата на местните хора, за които през 1978 г., преди големите емигрантски вълни, българинът бил истинска екзотика. С упоритост и впечатляващи творчески умения привлякъл внимание от четвъртия по големина немски вестник „Щутгарте цайтунг“. Издателството отразявало и цялата гама на автомобилната промишленост, даваща поминък на 75% от населението на провинция Баден Вюртенберг. Там са много от известните заводи на Мерцедес, Порше, Бош. Човиков снимал всичко, което се движи на колела, за „Мотор пресе Щутгарт“. В един момент имал студио с четирима фотографи и натоварване колкото за един гараж тежки камиони.

Българинът се усъвършенствал в снимането на тежка и специализирана техника и на двигатели. Обикаля света от Австралия до ледените части и подготвя кадрите за представяне на нови марки, преди журналистите да ги тестват. Случвало му се е да прави снежни снимки, завързан с катерачески въжета за бързо препускаща платформа. Винаги изпипва детайлите, обсъжда ги с другите от екипа по производство на реклама и е убеден, че добрият кадър първо трябва да се роди в главата му и да стигне до отпечатване без никакви компромиси. От 3 години работи с японска фирма за трактори, поканен е да снима и за Автомобилен клуб Европа.

След поредния натоварен ден Константин и хората около него сядали на дълга обилна вечеря с обсъждания до късните нощни часове. После той продължавал на компютъра до съмване и липсата на нормален ритъм компенсирал с храна. Казва, че ядял от всичко по много, обичал и да готви.

През 2015 г. с плодове, чай и мед свалил 11 кг и твърди, че се впечатлил повече не от стопените килограми, а от новото отношение към тялото си. Формирал го благодарение на лекциите на д-р Емилова и при следващите си посещения в медицинския център не е пропуснал нито една тема, представена от лекарката.

Имам чувството, че съм завършил медицина, казва Човиков. Научих много за храненето, справянето с болестите и колко ангажирани сме лично с опазването на природата. Продължава да готви с увлечение, но подбира продуктите внимателно от местни производители. От 2015 г. не използва сол и артериите му са напълно здрави, показало изследване с доплер в медицинския център.

В дворчето си в Щутгарт Константин е засадил домати и раздал семена от Бяла Слатина на съседите, с които правят състезание за най-голям домат. Последният приз дали на германка за килограм и 600 г. гигант, удивил местните и с невероятен вкус.


Med09

Facebook