Д-р Емилова: "Не е важно колко години ще сме на този свят.

Важното е да имаме живот в годините си, а не години в живота си.
Важното е докато сме живи, независимо колко ще живеем,
да сме здрави, да сме с ума си, както казват старите хора."

КЛИНИКА "Д-Р ЕМИЛОВА"
верният път към здравето

 От 16 септември клиниката ще работи в курорта Св. Св. Константин и Елена, х-л Аква Азур

 

Работата е изцяло съобразена с изискванията и предписанията на здравните власти. За подробности и записване – телефони 0888 951 288 и 0886 919 944.

 

Можете да се консултирате с нас по всяко време през Healee

 

Подходящи са за захранване на малчуганите

Труд

Сладкият картоф (Ipomoea batatas), известен още и като батат, е многогодишно тревисто растение от семейство Поветицови (Convolvulaceae). Родината му е в земите на Централна Америка и според научни изследователи е бил консумирани в праисторическите времена. Доказателствата се базират на останки от зеленчука, датирани от учените изследователи на повече от 10 000 години.

Съхранената си древна популярност сладкият картоф дължи на факта, че грудките му са може би една от най-здравословните храни в нашето съвремие. Независимо от неговия цвят, а той може да бъде от млечно бял през жълт, оранжев, та дори до тъмно лилав, ползите му за човешкото здраве са неизброими и учените не престават да правят невероятни открития относно неговото благоприятно, и дори лечебно действие върху човешкия организъм.

Радостен е фактът, че все по-често, и особено в хранителните кооперативи, се появяват български производители на батати. Търсенето се увеличава, защото качествата на зеленчука се допълват от богатството на българските почви и способността на грудковите растения да натрупват истинска палитра от полезни минерални соли и други микронутриенти.

В едно изследване, показващо коя храна съдържа най-много полезни вещества за всеки похарчен за нея долар, сладките картофи изпреварват дори зеленолистните зеленчуци, но това се отнася конкретно за територията на САЩ. В България доста често бататите са сравнително скъпи, но с появата на все повече български производители цените може и да паднат.

Съветът ми е да не се лишавате от редовното им присъствие на масата. Те могат успешно да изместят в много видове ястия доста далечния им родственик, с когото делят общ разред, но са от различно семейство- а именно обикновеният и добре познат картоф. Бататите имат по-нисък гликемичен товар в сравнение с обикновените картофи, като в същото време яркият им цвят издава факта, че са истинска антиоксидантна бомба. Това особено се отнася за оранжевите и лилави сортове, преливащи съответно от бета-каротин или антоциани.

На нашия пазар обикновено се срещат оранжевите сортове, които извън сезона на тиквите са прекрасна основа за направата на крем супи, десерти и безброй други рецепти, в които обикновено тиквата или обикновеният картоф присъстват традиционно. За тиквата е добре да се знае, че притежава сходни хранителни качества с бататите и замяната на двата продукта не ощетява богатството на менюто ни.
Препоръката ми е сладките картофи да се консумират след термична обработка, тъй като в суров вид са трудни за храносмилане, с високо съдържание на целулоза и при някои хора може да предизвикат газове и стомашно неразположение. Това разбира се, не означава, че любителите на суровоядските рецепти трябва непременно да се лишат от тях, но при първоначален прием е необходимо да се внимава с количеството и да се следи внимателно за ефекта от консумацията. Грудките са доста хранителни и са богат източник на скорбяла, съдържат малки количества протеини и почти незначителни мазнини. Дори и след приготвяне на пара или варене запазват високо съдържание на витамин С. Предпочитани са за здравословно захранване на малчуганите заради полезните си качества и приятния вкус.

Важно е да се знае, че бататите са богат източник на манган и калий, като съдържат и достойни за отбелязване количества желязо, калций, магнезий, цинк и фосфор. Заради високото количество калий са препоръчителни в менюто на пациенти със сърдечни проблеми.

Повече от 80% от количеството на протеина в сладкия картоф е представен от вид трипсинов инхибитор, наречен „спорамин“. Този протеин показва невероятна устойчивост в човешкия храносмилателен тракт, като научните изследвания в посока на третиране на хора с ракови образувания в устната кухина и дебелото черво са доста обещаващи. Този протеин има благоприятно въздействие, дори що се отнася до оксидативния стрес на нашите клетки. Сприятеляването ни с бататите може да направи живота по-сладък, или поне да намали горчивината от напрегнатите дни в гонене на непосилни задачи.

Съдържанието на бета-каротин в оранжевите сортове е изключително високо, което обезпечава организма с достатъчен ресурс за синтез на витамин А. В някои части на планетата това е единственият начин за набавяне от населението на това ценно вещество. Хубавото тук е, че за разлика от хепатотоксичното действие на мастноразтворимия витамин А от животински или синтетичен произход, приет в прекомерно количество, при бета-каротина от естествен източник риск няма. Излишното количество ще накара кожата ни да придобие привлекателен меден тен и ще я защитава от изгаряне, особено през предстоящите слънчеви месеци.

Препоръката ми е да се избягва приема на чист бета-каротин на таблетки, защото има доста притеснителни научни данни по отношение на приемането му по този начин. Безопасно и с гарантирана полза е да се снабдим с необходимите ценни вещества, приемайки ги с цялостни и щадящо преработени растителни храни.

Д-р Емилова


Phys40

Facebook