Д-р Емилова: "Не е важно колко години ще сме на този свят.

Важното е да имаме живот в годините си, а не години в живота си.
Важното е докато сме живи, независимо колко ще живеем,
да сме здрави, да сме с ума си, както казват старите хора."

КЛИНИКА "Д-Р ЕМИЛОВА"
верният път към здравето

 

От 20 септември 2021 г. клиниката ще работи в х-л Аква Азур в курорта Св. Св. Константин и Елена

 

 За информация и записвания – телефони 886 919 944 и 0888 951 288.

 

 

Интервю за вестник "Уикенд"

Дани Златанчева

Доктор Емилова е сред най-известните лекари, практикуващи природосъобразна медицина у нас. Завършила е медицина, придобила е специалностите вътрешни болести, кардиология, ревматология и здравен мениджмънт. Но от 90-те години на миналия век насам предпочита да съсредоточава усилия върху културата на хранене на българина.

В прочутата си клиника осъществява диагностична дейност, профилактика на рисковите състояния и лечение на голям брой заболявания чрез природни методи, основани на плодове, зеленчуци и чаен разтоварващ режим. Сред пациентите ѝ са куп български звезди като Глория, Тони Димитрова и други.

Доктор Емилова е лекувала себе си по метода на Лидия Ковачева, благодарение на която забравя за хапчетата. След това прилага схемата на гладолечение при свои пациенти, а получените резултати са фантастични.

На 1 септември специалистката посрещна своя рожден ден в дома си в село Слънчево, заобиколена от деца, внуци и приятели.

- Какво си пожелахте на връх рождения си ден?

- Посрещнах празника в Слънчево – селото на моя съпруг, където имаме къща. По традиция бях в компанията на семейството. На гостите си предложих салата от сурови зеленчуци, отгледани в градината ни. Приготвихме и черноморски калкан. Такива неща избрах за главната почерпка. Моята сватя специално за рождения ми ден беше направила торта с много орехи. Голям майстор е на тортите. Тя е преподавател в Техническия университет – Варна, уважаван доцент, но и майстор на сладкишите. На празника си пожелах здраве.

- Каква беше изминалата година за вас в личен и в професионален план?

- Годината беше трудна заради коронавируса. Целият ни екип беше изключително дисциплиниран. Затворихме центъра още преди да бъде обявена карантината, защото разбрах, че нещата са сериозни. Направихме го ден, преди да бъде обявено извънредното положение. Наложи се да върнем пациенти от чужбина. Започнахме работа на 20 май. Първо отворихме в Свети Константин и Елена, а през юли и в хотел „Боровец хилс“ в Боровец. Спазвахме стриктно всички изисквания. Преди да започнем работа направихме тестове на целия персонал. Оказа се, че в екипа ни няма хора с остра форма на инфекция, нямаше и такива с антитела.

Когато отворихме, задължително изследвахме пациентите си – мерехме им температурата, изследвахме за остра форма на коронавируса и за наличие на антитела срещу него. От 20 май до края на август направихме около хиляда теста на наши пациенти. При четири души намерихме антитела срещу коронавирус, т.е четирима бяха прекарали инфекцията. Като лекарски екип направихме всичко възможно, за да не допуснем заразата. Принципно всеки може да се зарази, но вероятността е по-малка при хора с добри защитни сили. Когато повишаваме имунитета си, правим най-доброто за себе си. Нашата програма изчиства токсините от тялото. Чистят се всички клетки, включително и тези, отговарящи за имунитета. Така се предпазваме от всякакви зарази в това число и от коронавирус. Няма по-добра профилактика от лечебното гладуване.

- Има ли плодове или зеленчуци, които биха могли бързо да вдигнат имунитета ни?

- Разбира се, че има. Започва се с програма на лечебно гладуване. Това, че гладуването повишава имунитета, беше доказано от японския професор Йошинори Осуми, който получи Нобелова награда за това си откритие през 2016 г. Всички плодове и зеленчуци, които са без химикали, съдържат вещества, които предпазват тялото от инфекции и го правят по-здраво. Всички знаем, че в червеното вино има ресвератрол, в доматите – ликопен и т.н. Няма да изброявам всички полезни вещества, повишаващи имунитета и предпазващи ни от рак, съдържащи се в различните плодове и зеленчуци. Киселото зеле и туршиите пък съдържат полезните лактобацили плантарум, които засилват защитните сили на организма. Те също са противоракови храни, заради мъничките бактерии, които предизвикват естествената им ферментация. На всички пациенти, посетили клиниката, препоръчахме прием на изключителния наш Лактобацилус Булгарикус, известен с факта, че убива само лошите бактерии и гарантира развитие на добрите. Той предпазва дори от коронавирусната инфекция.

- Имате ли незабравим рожден ден? А може би незабравимите ви рождени дни са няколко?

- Докато съпругът ми беше жив, всичките ми рождени дни бяха незабравими. Бях безкрайно щастлива, когато се родиха внучките ми Людмила и Весела. Това беше един от най-хубавите ми рождени дни. Те бяха на осем месеца, но празнувахме заедно.

- Казвате ли на близките си какво искате за рождения ден или обичате изненадата?

- За мен е важно да сме здрави и живи, да се съберем заедно. Ако близките ми са здрави и щастливи, аз също съм щастлива. А по-голям подарък от щастието има ли?! Макар че човек е така устроен – да иска повече неща, да мечтае.

- Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?

- Когато близките ми хора са до мен, съм щастлива. Когато ги загубим, би трябвало да направим така, че да вършим неща, които да ги радват. Убедена съм, че те ни гледат от духовния свят и са доволни, ако имаме успехи. Силно вярвам във вечния живот. Мисля, че съпругът ми е там, за да ми помага. Достатъчно време ми помагаше от материалния свят, сега го прави от духовния. Изключително съм му благодарна. Сигурна съм, че се радва на успехите на центъра и на обичаните ни хора. Нито един ден от живота ми не минава напразно, защото помагам на пациентите, заедно с целия екип на центъра. Когато научат при нас как да се хранят и живеят, за да са здрави, сме им предали най-важното знание – да бъдат в хармония с природните закони.

- Притеснявате ли се от старостта?

- Ни най-малко. Сега съм най-млада от това, което ще бъда. Когато стана на 87, ще си викам: „Боже, колко беше хубаво, когато бях на 77“.

- Как виждате себе си след пет години?

- Надявам се, че центърът ще продължи да съществува, а пандемията ще е забравена. Искам да работя със същите хора, които са в екипа ни сега. Много искам да привлечем и млади специалисти. Обикновено при нас идват млади и неомъжени, после се задомяват, раждат им се деца. В момента имаме няколко бебета и малчугани на екипа. Надявам се на здраве, на живот, на пациенти от цял свят.

- Предначертан ли е житейският път на човека?

- Аз вярвам в съдбата. Нещата, които са станали в живота ми, не са случайни. Родила съм се в семейство с три деца. Дълги години живеехме в голяма бедност. Така се стекоха обстоятелствата, че родителите ми работеха в един санаториум с ниски заплати, но тогава голяма част от населението беше с ограниченни възможности. По цял ден играехме на двора, а през лятото – на плажа. От седемгодишна до 24 – годишна, когато се омъжих, живях в курорта „Св. Св. Константин и Елена“.

След гимназията преподавах в училището в село Слънчево и там срещнах бъдещия си съпруг Митко. Бях „нередовна учителка“, така ни наричаха в онези години. После записах медицина. Оженихме се след 5 години, когато бях студентка в пети курс във варненския Медицински институт. След завършването работих три година като лекар на село, после бях асистент в кардиологична клиника на института.

Така се стекоха нещата, че потърсих връзка с Лидия Ковачева и тя ми помогна да оздравея от много болести. След като върху себе си усетих ефекта на лечебното гладуване, реших че ще помагам на всички, решили да използват нетрадиционната медицина. И го правя вече 27 години. Хиляди хора от цял свят, на които помогнах, са оставили следа в сърцето и душата ми. Тук ще кажа, че не можем да помогнем на всички, а само на тези, които ни се доверят.

- Вярвате ли в любовта, или сте от хората, които смятат, че тя съществува само в книгите и киното?

- Аз живях 50 години със съпруга си в любов, обградена съм с много любов и от пациентите. Една пациентка веднъж ме попита как се живее с толкова обич. Отговорих ѝ: „Много добре, повече от много добре дори“. Давам за пример една своя пациентка – известна скулпторка, която е изработила външните орнаменти на „Театър София“ и дълги години живее в Бавария. Тя над 80 годишна, да е жива и здрава. Със съпруга ми им ходихме на гости. Какво ни направи впечатление. Тя се преобличаше с различни тоалети и бижута за обедите и вечерите. Веднъж и казах тактично, че не е нужно да се издокарва така заради нас. А тя ми отговори: „Но Люси, аз не го правя за вас, а за моя съпруг. Кой друг ме спасява, когато съм в беда? Кой друг ми помага, ако не се чувствам добре?“. Българките сме малко немарливи и мислим, че щом веднъж сме се оженили, не бива да държим на вида си – може да миришем на пържен лук, да ходим с ролки на главата, да бъдем със стар пеньоар. Напротив, трябва да се борим за вниманието и ухажването на мъжа си всеки ден.

- Мечтаете ли?

- Мечтая центърът да съществува. Внучките ми вече са на 13 години и още не са се ориентирали за бъдещето. Тях ги интересуват гимназиите, изпитите. Споделила съм им, че искам да продължат делото на баба си, пък ще видим. Сигурна съм, че ще ръководят нещата по-добре от мен, защото са по-умни, знаят езици и ще общуват лично с хора от цял свят, не като мен с преводачи. Те са закърмени със здравословния начин на живот и със системата на Лидия Ковачева.

- Любима книга?

„Супер имунитет” на Джоуел Фърмън. Щастлива съм, че лично се познавам с д-р Фърмън и бяхме заедно на медицински конгрес през 1998 година в САЩ. Тогава споделих, че доста хора в България ме смятат за мошеничка и печалбарка. Той беше изумен от тези твърдения, защото по това време вече имаше публикувани хиляди научни изследвания, доказващи, че лечебният глад е истински начин да постигнем съвършено здраве.

- Любим филм?

Филмът „Дебел, болен и почти умрял“ – за един австралиец, който, приемайки само зеленчукови сокове, в продължение на 2 месеца, под контрола на д-р Джоуел Фърмън, успял да се излекува от тежко автоимунно кожно заболяване.

- Любимо ястие?

Харесвам дива риба. Когато ходя на Боровец, ям пъстърва, хваната в реките на Рила. Вкусът ѝ не може да се сравни с нищо. Избирам си и салата от узрели на слънце домати.

- Любима марка автомобил?

Остава си „Ауди“. На този етап не се замислям за друга кола

Д-р Емилова
септември 2020


Clinic10

Facebook