Д-р Емилова: "Не е важно колко години ще сме на този свят.

Важното е да имаме живот в годините си, а не години в живота си.
Важното е докато сме живи, независимо колко ще живеем,
да сме здрави, да сме с ума си, както казват старите хора."

КЛИНИКА "Д-Р ЕМИЛОВА"
верният път към здравето

Клиниката работи в х-л "Аква Азур" в курорта Св. Св. Константин и Елена.

 

За информация и резервации се обаждайте на тел. 0888 951 288.

Малките плодчета заслужено са причислени към суперхраните

Труд

Боровинките (Vaccinium) са род предимно храстовидни многогодишни растения от семейство Пиренови (Ericaceae). У нас се срещат в изобилие в планинските райони, обикновено над 700 метра надморска височина. Познатите диви боровинки, употребявани най-масово, са представители на три вида: черна (Vaccinium myrtillus), синя (Vaccinium uliginosum), които имат изключително сходни качества, и червена (Vaccinium vitis-idaea). Много рядка, среща се само в Странджа планина, и не до там известна, е Кавказката боровинка (Vaccinium arctostaphylos), наричана още Странджанска.

Това древно растение притежава същите вкусови и лечебни качества като на черната боровинка, но за разлика от нея достига 3 метра височина и впечатлява с красивите си цветове през пролетта. Кавказката боровинка е защитена от Европейската директива за приоритетни гори и за Стария континент е представена единствено в тези местни гори – в най-високите части на Странджа.

Преди около 3 години изследователи на горското богатство на планината попаднаха на неочаквано находище от защитения вид и то намери място в разсадник за редки и защитени видове, близо до село Граматиково. Така повече хора ще могат да се възползват от ценните качества на Странджанската боровинка, без да унищожават този уникален за Европа растителен вид.

Известно е, че в България се отглеждат и култивирани варианти на червената и синята боровинка, които имат прекрасни вкусови качества, но по антиоксидантна активност култивираната синя например сериозно отстъпва на дивата си посестрима.

Червената боровинка зрее след като синята и черната са преминали. Това е сериозно нейно предимство за по-дългото ѝ присъствие на пазара, но по наситеност с хранителни вещества и вкус тя доста им отстъпва.

Общо за боровинките е съдържанието на витамини В1 и В2, витамин С, разтворими и неразтворими фибри, елагова киселина, пектин и др. Черната и синята боровинка притежават истинско богатство на антиоксиданти. Дори само яркият им наситен цвят е достатъчен да подкрепи това твърдение. В най-голямо изобилие се срещат антоцианините и проантоцианидините.

Сериозна част от тях се запазва дори и след замразяване или изсушаване на плодчетата. Те съдържат и вещество, наречено птеростилбен, което химически и функционално е много близко до добре познатия ресвератрол. Богатството на антиоксиданти се допълва от налични кверцетин, каемпферол и други флавоноиди. Цялото това впечатляващо съдържание способства за унищожаване на ненужните и увреждащи клетките свободни радикали в човешкото тяло. Действа прекрасно при регулиране на кръвната захар и артериалното налягане. Мощно подобрява когнитивните функции на нервната система, стимулира мускулния тонус и бързото възстановяване при стрес и умора. Заслужено боровинките са си спечелили славата на модерни суперхрани, полезни за стресирания градски човек, атакуван от замърсявания и болести. Добре е да се напомни и че е изключително добра идея през грипни периоди да добавяме шепа замразени плодчета в смутито.

Специално внимание обаче трябва да се отдели на тяхното антираково действие. Заслугата за доказването му е на проф. д-р Ришар Беливо – водещо име в областта на биохимията и ръководител на спечелилата световна слава лаборатория по молекулярна биология в Монреалския университет. Той и екипът му след дългогодишни изследвания посочват, че именно антоцианините и протоцианидините в състава на боровинките притежават способността да принудят раковите клетки да извършат самоубийство (апоптоза).

Вероятно по силата на природна интуиция народните ни лечители са открили качествата на боровинките и са препоръчвали да се консумират свежи или изсушени плодчета, и да се използват и листата им.

В листата се съдържат много захариди, флавоноиди, гликозиди, етерични масла, арбутин, киселини от органичен тип. Сред тях са ценните оксалова, ябълчена, лимонена и янтарна киселина. От минералните вещества заслужава да се отдели внимание на мангана, калция, желязото, калия, магнезия и др.

Както вече бе споменато, методите за запазване на боровинките за зимния период са дълбокото замразяване и сушенето. При замразяване – ако са от сигурен източник или вие сами сте ги събрали, не е задължително да ги миете, а директно ги замразете във фризера.

При сушенето има два основни начина. Единият е чрез дехидрататор или сушилня за плодове. Боровинките в него се подреждат в тавичките на тънък слой и се сушат за около 20 часа на 45 градуса. Другият метод е чрез директно сушене върху хартия (старите вестници не са добра идея, предвид наличието на сериозни количества вредно печатарско мастило) на сухо и проветриво място. В този случай трябва да избирате само здрави плодчета и времето за изсъхване сериозно се удължава. Ще ги познаете дали са готови в момента, в който спрат да оставят следи по пръстите при леко разтриване. Сушените плодове най-добре се съхраняват в добре затворени хартиени пликове на сухо място.

Д-р Емилова


Phys24

Facebook