История
Гладът е най-древното лечебно средство, което инстинктивно се задейства, когато едно живо същество е болно. То временно спира да яде, а понякога и да пие, скрива се някъде и след време излиза оздравяло. Човекът, забелязвайки това поведение у животните го прилага успешно върху себе си до ден днешен. Методът се нарича лечебно гладуване, гладолечение, дозирано гладуване, разтоварителен режим, а днес някои специалисти употребяват по-точния термин разтоварително-диетична терапия.
Сред първите пропагандатори на лечебното гладуване се открояват „бащите“ на съвременната медицина – Авицена и Хипократ, който е казал: „Ако тялото не е пречистено, колкото повече го храним, толкова повече му вредим“.
Следите от прилагането на пълното гладуване с лечебна цел се губят в дълбините на хилядолетията. Най-старите данни датират от времето на Древен Египет. Методът се споменава многократно в съчиненията на древни учени от Вавилон, Юдея, Индия, Персия, Китай, Тибет, Гърция и Рим. В главното ръководство по лечебна наука на Тибет – Чжуд-Ши (от IV в. пр. Хр.), една цяла глава е посветена на „лечението с хранене и лечението с гладуване“. Има множество съхранени свидетелства, че Питагор, Сократ и Платон са съблюдавали продължителни пости само на вода. За да отключат в пълна степен умствените си способности, учениците на Питагор също били длъжни да прогладуват 40 дни.
Знаменитите лечители от древността Асклепиад, Плутарх, Аулюс и Корнелий също успешно лекували с дозирано гладуване. Повечето религии препоръчват периодичните пости преди всичко с цел духовно пречистване, но като физиологично въздействие те се доближават до лечебния глад. Общоизвестни са преданията, според които Буда и Иисус Христос са провеждали дълги пости. В онези времена продължителните въздържания от храна са били задължителни за свещениците, a за вярващото население – по-кратките пости.
В средните векове и по-късно лечебното гладуване широко се е практикувало в Германия, Англия, Франция и Швейцария. В Русия първите съобщения за лечебния ефект на глада са от средата на 18-ти век. Тогава Вениаминов (1769 г.) го препоръчва при хронични заболявания на храносмилателната система. През 1822 г. Професор Л. Струве се изявява като активен пропагандист на гладолечението. Един от първите лекари в САЩ, поддръжник на лечебното гладуване е Айзък Дженингс (1788-1874). Той отхвърля употребата на лекарства за отделните болести, като вместо това разработва терапевтична програма, която включва периодично гладуване, растителна диета, чиста вода, въздух, слънце, двигателни упражнения и почивка. Тази система става известна като Натурална хигиена и се практикува и до днес, а докторите, които я следват обикновено се специализират и в ръководене на разтоварително-диетични програми.
Гладолечението често се свързва с имената на американския диетолог Пол Брег (1895-1976), който се слави с хиляди излекувани и нито един отрицателен резултат. Неговите монографии се преиздават в милионни тиражи по цял свят. Но може би най-известният модерен пропагандатор и изследовател на лечебното гладуване е Хърбърт Шелтън (1895-1985), почетен доктор по медицина, хиропрактор и натуропат. В края на 20-те години на миналия век той доразвива принципите на строгото гладуване на вода с лечебна цел. През 1928 г. Шелтън основава свое собствено Училище за здраве, а през 1948 г. помага за основаването на Американското Общество по Натурална Хигиена, с цел холистичният терапевтичен подход и гладолечението да бъдат пропагандирани широко сред хората. През 1978 г. той създава професионално сдружение, известно днес като Международна Асоциация на Лекарите Хигиенисти (IAHP).
Любопитен и същевременно закономерен е фактът, че повечето от великите имена в гладолечението са изпробвали системата успешно върху себе си. Мнозина от тях от тежко болни, обречени от официалната медицина хора са успели да се превърнат в здрави и енергични дълголетници.
Приносът на България е преди всичко в успешното „омекотяване“ на класическия строг терапевтичен глад. Още през 30-те години на 20-ти век във Варна д-р Кирил Йорданов е прилагал гроздолечение в санаториална обстановка. Великият народен лечител Петър Димков (1886-1981) отделя особено внимание на гладолечението като описва подробно ефекта му при редица заболявания. Той препоръчва до 14 дневни курсове на вода с ежедневни клизми.
По късно известната българска природолечителка, наполовина рускиня, Лидия Ковачева (1914-2002) по метода на Юрий Николаев успешно преборва туберкулозата, а на 80 годишна възраст само с глад се възстановява напълно от счупване на шийка на бедрената кост. Водена от гениалната си прозорливост, Лидия Ковачева решава да добави към общоприетата гладолечебна схема пресни сезонни плодове и билков чай с мед. Така се ражда днешното плодолечение, съчетало мощния оздравителен ефект на пълния глад с поносимостта и универсалната приложимост на умерените пости. През 1992 г излиза първата книга на Лидия Ковачева „Целебният глад“, а втората, „Гладът – приятел и лекарство“, претърпява няколко издания.
През 1992 г. д-р Людмила Емилова прилага системата върху себе си и впечатлена от въздействието ѝ, решава да основе Клиника за лечение с плодове. Опитът ѝ в тази област показва, че гладуването на плодове има същия лечебен ефект като това на вода, но е много по-лесно поносимо за пациентите. Д-р Емилова издига плодолечението на още по-високо ниво, съчетавайки го с прецизни изследвания с най-съвременната медицинска апаратура. Това позволява без риск по тази система да се лекуват тежки заболявания, което доскоро се смяташе за невъзможно.
През 2007 година д-р Емилова е удостоена с орден „Михаил Ломоносов“ за заслуги и личен принос в развитието на дружеските отношения между народите на Русия и България и за високи постижения в опазването на човешкото здраве.
Цялостна Грижа
Цялостни прегледи и диагностика
ПрофесионалнаМедицинска грижа
Експертно Лекарско наблюдение
История на лечението в дигитален картон
Програми за здравословен живот и хранене
Цялостна грижа за вашето здраве – ум, дух и тяло.
Под стриктен медицински контрол.
Oчакваме ви!
Телефон
х-л Марина, к.к. Слънчев Ден, Св. Св. Константин и Елена
х-л Боровец Хилс – курорт „Боровец“