Лещата /Lens culinaris/ е едногодишно тревисто растение от добре познатото семейство Бобови /Fabaceae/. Тя е може би най-удобната и лесна за приготвяне бобова култура между всички останали. Вероятно това обуславя и факта, че е култивирана най-отдавна в сравнение с другите членове на семейството, подложени на този процес.

На пазара може да се намери изобилие от сортове леща, обагрени в различни цветове, но който и да изберете, няма да сбъркате. Въпреки леките разлики във вкуса и начина на приготвяне, като цяло консумирайки малките зрънца с овална форма можем да извлечем само добро за тялото ни. Според много източници, за да я приготвим, не е необходимо предварително накисване, но моят съвет е да не се пропуска този етап.

Изключение правят само сортовете, продавани с разполовени семена, на които предварително е премахната външната обвивка. При накисването във вода с процеса на „съживяване“ на семенцата, трипсиновите инхибитори значително намаляват, намаляват и фитатите, които вече стана ясно, не са този враг и „антинутриент“, за какъвто често са обявявани. Същевременно се увеличава количеството на разтворими и неразтворими фибри, както и на протеините и антиоксидантите.

За разлика от тези на фасула, кълновете от леща са годни за консумация в сурово състояние поради съдържанието в тях на различен вид лектини. Лектините са протеини, част от които оказват токсичен ефект върху човешкия организъм. При процеса на накисване и покълване те значително намаляват, а при готвене денатурират и напълно изчезват.

Важно е да се отбележи, че има много проучвания, сочещи техния ясно изразен противораков ефект, но отново има значение количеството и вида. В покълнало състояние шепа леща, люцерна, боб мунг или нахут не би трябвало да ни навредят по никакъв начин, а тъкмо обратното. Но ако все пак някои хора изпитват дискомфорт при консумация на този вид бобови в сурово състояние, е добре да се задоволят в началото със сготвените им варианти.

Покълнала леща може да се намери на здравословните щандове в магазините наред с готовите нарязани салати, но много лесно се приготвя вкъщи с помощта на буркан с решетъчна капачка например.

Лещата е прекрасен източник на лесно усвоими протеини, особено в сравнение с повечето храни от растителното царство. Тя, както споменахме, е ценен и богат източник на разтворими и неразтворими фибри и фолати. Особено важно е да подчертаем, че тя надеждно доставя в организма цинк и желязо. Тези елементи често са споменавани едва ли не като „невъзможни“ за осигуряване в достатъчни количества при хора, спазващи растителен хранителен режим, което не кореспондира с истината.

Фитатите или фитиновата киселина често са набеждавани за антинутриенти, но както неведнъж сме споменавали, това не отговаря на истината. Редовното им присъствие в менюто обуславя развитие на чревен микробиом в човешкия организъм, способен да ги преработва и да „отключва“ микроелемените и минералите от храната. Факт, сочен в някои научни изследвания като „вегетариански парадокс“. За фитатите има също данни, че играят превантивна роля при борба с остеопорозата и рака на дебелото черво.

При споменаване на този бич на съвремието – ракът на дебелото черво, трябва да се отбележи, че лещата формира т. нар. устойчива скорбяла, с доказано протективно действие точно срещу подобни състояния. Този вид скорбяла, която не може да бъде разградена от човешкия организъм, съставлява над 60% от общото съдържание в изстиналата сготвена леща, а попаднала в дебелото черво, осигурява превес на полезните микроорганизми, намиращи се там. Не случайно е определяна като истински пребиотик. Благодарение на нея въпросните микроорганизми синтезират късоверижни мастни киселини, като бутират например, силно подпомагащи функцията на клетките на чревната мукоза. Имат свойството да предпазват от възпаление и патологични състояния като синдрома на пропускливите черва – една от първопричините за много от автоимунните заболявания и алергии.

Въпреки че лещата е по-лека за храносмилане в сравнение с фасула например, като типичен представител на семейство Бобови, тя може да предизвика храносмилателен дискомфорт и/или повишени количества газове при хора, несвикнали с редовната ѝ консумация. Това съвсем не е причина да се откажете от нея! На помощ идва опитът от бабината кухня. В миналото стопанката прибавяла при бавното варене на лещата цялото богатство от двора на къщата – магданоз, гюзум, чубрица, лук, чесън и др. Зиме била задължителна сухата червена чушка. Обогатявал се вкусът и същевременно се щадял стомахът.

Съветът ми е в началото да се избират сортовете леща с белени зърна, добре да се разваряват и количеството да не е голямо, като се увеличи постепенно. Подчертано нежно отношение към стомаха има белената червена леща. Тя увира много бързо и в нашия медицински център я включваме в определен начален период от захранването на пациентите.

С времето нежеланият ефект отминава и консумацията на леща носи само положителни усещания и много ползи за здравето.

Д-р Емилова